Преглед на печата

Във връзка с предстоящо то участие на германски войски в миротворческата мисия на ООН в Близкия изток “Берлинер цайтунг” пише следното:

“Сега думата отново поиска министърът на отбраната Юнг, който междувременно говори за ограничаване на задачата за една година, за да се отметне тутакси: според него ще става с пълна сила дума за бойна задача за ВМС, които ще трябва да предотвратяват доставките на оръжие за Хизбула. Който иска да предотврати на всяка цена бойни задачи срещу Израел, но същевременно се обявява изрично за използването на оръжие срещу противниковата страна, неизбежно се превръща в страна по конфликта. За често и с удоволствие цитирания в неделните речи принос на Германия като посредник за трайно мирно разрешение тогава вече и дума не може да става. По този въпрос за съжаление вече бе даден ясен отговор”.

По същата тема – Бундесвера в Ливан – цитат от вестник “Френкишер Таг”, излизащ в гр. Бамберг:

“От забележката на министър Юнг става ясно, какви компликации биха могли да очакват нашите войници. Дори 61 години след края на нацистката диктатура Германия надали ще е в състояние да остане неутрална в конфликт, в който са земесени потомците на жгертвите от холокоуста. Участието в бойни действия е и си остава погрешно решение, доказващо стряскащо слабата политическа далновидност на нашите управници”.

Вестник “Бадишес Тагблат” от Баден-Баден се спира на конфликта по ядрената програма на Иран:

“Изборът на значително по-полезния за военни цели тип реактор и заплашителните жестове на президента дават ясно да се разбере, че Иран не се е загрижил толкова само за научния прогрес, а за набавянето на ядрено оръжие. Тази игра е опасна, защото сега реакцията на международната общност трябва да бъде по-сурова, отколкото се предвиждаше.”

Дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат” за дискусиите по вътрешната сигурност :

“В атмосфера на страха не се задават много въпроси относно смисъла на мерките. Пример затова е исканото усилено видеонаблюдение: и дума да не става, че то може да е от помощ при разследвия и да дава на гражданите усещане за повече сигурност, например на железопътните перони. Ала и видеонаблюдението не гарантира защитата от покушения или дори от атентатори-самоубиици. И САЩ придобиха горчивия опит, че самото трупане на данни не предлага автоматично повече сигурност. По-решаващи в това напраление са по-скоро анализите и обмена на информация с други тайни служби. Като червена нишка на дебата въпреки разбирането за стремежа към повече сигурност се очертава недоверието. Защото двете най-масови партии в Германия и по-рано вече са демонстрирали склонността си, за решаване на проблемите да призовават към по-силна държава.”

По същата тема – Вестдойче Алгемайне Цайтунг ВАЦ:

“Междувременно трябва да се опасяваме, че терорът се разиграва в непосредсдтвеното ни обкръжение. Вероятно промяната на ценностите плюс терористичната заплаха са сред причините, защо никой днес не се възпротивява срещу разширяващия се тотален контрол. След продължили д години спорове сега вътрешните министри /на федералните провинции/ ще оформят антитерористичната си база данни, ще гласуват за разширяването на видонаблюдението на обществени места, което вече често и сега си е реалност. Според анкета на института Инфратест за сп. Шпигел 82 на сто от населението са “за”. Хората явно свикнаха да живеят на показ пред обществото, а сега се прибавя и страхът от терористичното насилие.”