Преглед на печата

Франкфуртер алгемайне Цайтунг се спира на изказването на правителствената ръководителка:

“Като че ли става дума за това, за пореден път да се стегнат връзките на туристическите обувки за весела планинарска екскурзия, тя бодро оповести началото на “втория етап” на реформаторската си политика. Канцлерката заздравява авторитета си не с властни думи, а с обяснения, които от една страна свидетелстват за откровеността на аргументите й, но от друга страна създават и впечатлението, че тя е стъпила здраво на солидната почва на собствените убеждения. При все това се създаде объркване заради това, колко безкомпромисно г-жа Меркел, въпреки цялата си готовност за дискусия общо взето, защити повишаването на ДДС и фонда “Здравеопазване”. Имайки предвид перманентните ремонти на социалните помощи Харц 4, тя би трябвало да знае, че и по принцип правилната реформа може да се провали, ако бъде наложена със сила и на всяка цена.”

По същата тема мюнхенският “Абендцайтунг”:

“Основният принцип на Меркел гласи, че повечето свобода превръща страната и в по-свободна. Отвъд всички разпливчати сложни понятия правителствената ръководителка обаче също не предлага конкретна схема на политическата си линия”.

Берлинският всекидневник ТАЦ за вътрешната сигурност:

“Дебатът е напрегнат. Ала и след като бе предотвратен първият голям ислямистки атентат на германска територия, дискусията за вътрешната сигурност се насочва към познатото русло: мерките, които и без това са запланувани, сега се изискват все по-гръмогласно от все повече политици. Това обаче е въпрос на количество, не на качество. Дискурсът за сигурността набъбва рефлекторно, но не поема в нова посока”.

Вестникът “Ландесцайтунг” от Люнебург за заплануваната антитерористична база-данни:

“Истерията може и да е нещо поучително, но рядко е от полза. Приближаването на терористичната заплаха предизвиква сред политиците надпревара във въоръжаването с панацеи. Ако едно неуспешно покушение вече предизвиква подобен отзвук, човек лесно може да си представи призивите за силна държава, които биха последвали опустушителни по мащабите се терористични действия, каквито преживяха Израел, Испания, Великобритания и САЩ. Във времената на терора демокрациите се дефинират по новому. Те стават все по-способни да се бранят. При това обаче трябва да внимават, силата им да не разруши свободата, която има за задача да опазва. Ако държавната власт се централизира чрез смесването на правомощията на тайните и на полицейските служби, например чрез създаването на антитерористичмна база-данни, се създават възможности за злоупотреби. А злоупотребите застрашават демокрацията по-силно отколкото терора”.

И накрая – откъс от коментара на дюселдорфския “Ханделсблат” за френската политика в Ливан:

“Акция, при която френски войници да рискуват живота си, трябва да си струва стратегически за Франция. Нацията очаква от президента, да прецени трезво едни спрямо други военните разходи и политическите ползи от една така рискована мирна мисия. В ливан, както гласи резултатът от анализа на Ширак, Франция би изложила войниците си на непропорционално високи рискове и то заради напрегнатите отношения между Париж и Дамаск. Сирия не приема Франция като неутрален посредник между Израел и Хизбула и поради това френските войници бързо биха могли да се превърнат в мишена за съюзената със Сирия Хизбула. Това опасение на президента се споделя от всички експерти във Франция”.