Преглед на печата:

Вестник “Триришер Фолксфройнд” пише следното:

“В крайна сметка решението за или против може да бъде само на собствена отговорност на училищата. Това е в сила и за въпроса, дали мюсюлманските фереджета да са допустими или не. Новото е нощо друго: министър циприес очевидно смята, че многопластовите пропуски по отношение на интегрирането на чужденците в страната и ислямският фундаментализъм, за чиито символ се смятат забрадките, фереджетата и бурките, могат да бъдат овладяни посредством еднакви тениски или панталони. Да се допуска нещо подобно, е чисто и просто наивно. Дребнавият призив “Долу фереджетата!” и всичко ще се оправи, може и да удовлетворява политическите дискусии в кафенето, ала в действителност не разрешава нито един прогрем на интеграцията, още по-малксо пък на училищната система. В случая политиците трябва да измислят нещо по-умно.”

Ляво-либералният “Франкфуртер Рундшау” – по същата тема – училищните униформи:

“Конфликтът около уеднаквеното ученическо облекло си струва във всички случаи, ако не става дума само за изчезването на религиозните символи от училищата, а ако и тази дискусия се окаже един вид социално-политическо противоречие. Родителите би следвало поне да знаят, какво е общото между фактора “завист” и конкуренцията в детската градина. Защото винаги става дума за такива принципни и животрептущи въпроси като например за маратонките и защо Рийбок са по-върховни от Адидас.”

Берлинският “Тагесшпигел” отново се спира на управляващата червено-черна коалиция и разместването на ценностите:

“Политиката не е певческо дружество “Съгласие”, заяви християн-социалният депутат Гайслер. Същото е в сила и за коалициите. В тях партньорите имат не само правото да казват, каквото си искат, ако можеха, а партиите дори са принудени, за да останат разграничими. Още повече, че решаващото е, какво излиза на края, както обичаше да казва предшественикът на Меркел Кол. Досега излезе следното: вноските за осигуровки срещу безработица се намаляват, а пенсионните – се увеличават. За концерните се намаляват данъчните ставки, а за гражданите се повишава ДДС. За успокоение на едните се въвежда данъка за богатите, а за другите – родителските надбавки. Кой всъщност защитава в случая кое?”

Дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат” за тубуленциите около американското ЦРУ:

“Докато светът наблюдава, как ескалира ядреният спор с Иран, президентът на САЩ трудно може да си позволи да гради преценките си за положението върху мъгляви информации от тайните служби. Ако негативните преценки за иранската експертиза на ЦРУ се верни, то човек трябва да се запита, на какво се базира политиката на САЩ спрямо Иран? Ако обаче се окаже, че пентагонът е онзи, който дава тон, би била уместна и предпазливостта. Военните вече веднъж се полъгаха, когато преди войната срещу Садам заложиха на погрешните хора от типа на Ахмад Чалаби. Така Буш попада в капана на времето. Защото, за да се реформира бизнеса с информациите, се изисква много време.”

И накрая регионалният вестник “Дер нойе Таг” от гр. Вайден за президента на САЩ Буш:

“Президентът на САЩ се изявява като някой, който разбира особените чувства на германците. Говори за разбиране за принциппната германска антивоенна позиция и германското “не” на войната в Ирак. Думите му доказват, че той е наредил , внимателно да бъдат анализирани настроенията в Германия. По всяка вреоятност той е и проумял, че като президент на САЩ няма да му се удаде, да си възвърне доверието на германците. А дори и за неговия приемник може да се окаже трудно. Твърде силен е рефлекторният скептицизъм спрямо действията на съюзническата супер-сила на световната политическа сцена”.