Преглед на печата

Можем само да се надяваме, че разследващите власти ще изяснят без остатък обстоятелствата, довели до смъртта на военнопрестъпника Милошевич, тъкмо защото тя е последната засега в цяла верига от смъртни случаи в Хага. Можем обаче да се опасяваме, че сянката на сръбския водач отново ще хвърли сянка върху балканския конфликт. Не е изключено подтиснатите конфликти на Балканите в близко време отново да избият брутално поне за кратко на повърхността. Съвместното съжителство без насилие може да бъде гарантирано само от международните мироопазващи сили. Но смъртта на Милошевич открива и един шанс: в лицето на белградския политик си отива най-важната фигура на великосръбските фантазии.

ТАГЕСЦАЙТУНГ отбелязва:

За сръбските националисти неяснотите около смъртта на Милошевич са направо дар божи: кой е онзи в Белград, който ще посмее сега да иска предаването в Хага на укриващите се военнопрестъпници Ратко Младич и Радован Караджич? Ето че отново възкръсват съзаклятническите теории за силите на мрака, които искат да смажат Сърбия. Човекът, който носи отговорността за смъртта на стотици хиляди хора, който заповяда очистването както на политически противници, така и на бивши приятели, този човек се сдобива сега в очите на сърбите с ореола на светец.

Ето мнението на ЕСЛИНГЕР ЦАЙТУНГ:

Дали Хагският трибунал ще има време да разкрие най-големите военнопрестъпления в следвоенната история на Европа? Планът на ООН предвижда последните присъди да бъдат произнесени до 2008. Само че Младич и Караджич, двамата главни обвиняеми след Милошевич, все още са на свобода. Освен това обстоятелствата на смъртта на Милошевич още от сега подклаждат всевъзможни съзаклятнически теории, които пък възраждат сръбския национализъм и биха могли да настроят и други славянски страни против претенциите за право и справедливост на Хагския трибунал. Досега са осъдени 40 военнопрестъпници. През лятото прокурорката Дел Понте иска да започне с делото Сребреница. Само че без Караджич и Младич на скамейката на обвиняемите подобен процес трудно ще донесе удовлетворение на оцелелите от сръбските жестокости.

И накрая коментарът по темата на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Мистификациите и съзаклятническите теории за “другите” против сърбите: това беше линията, на която Милошевич градеше своята отбрана пред Трибунала в Хага. Той не се занимаваше с 66-те точки от обвинителния акт, обвиняващи го в геноцид и престъпления против човечеството, а използваше всяка възможност за политико-исторически екскурси, за да се изяви пред домашната си публика пред телевизорите в Белград като “мъченик” за сръбската кауза. Можем да се опасяваме, че със смъртта си в Хага той постигна тази цел пред твърдото ядро на своите привърженици. И все пак: тъкмо напоследък се множат признаците, че в Сърбия настъпва обрат в общественото съзнание, че Милошевич, както и укриващите се Караджич и Младич се възприемат вече като “останки от миналото”. Така че международнатна общност не трябва да се смущава от започващия градеж на легенди около смъртта на единствения бивш държавен роководител, съден от един “световен съд”. Натискът върху управляващите в Белград да продължат сътрудничеството с Хага не трябва да отслабва нито за миг. Жертвите и оцелелите от балканските войни, но също справедливостта и ценностите на хуманизма изискват осъждането на виновниците.