1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на печата

2 март 2006

Доминиращата тема днес е футболът и тежкото поражение, което германските национали претърпяха във Флоренция от екипа на Италия. Коментарът на РАЙН НЕКАР ЦАЙТУНГ, който прилича повече на некролог, отразява преобладаващия тон:

https://p.dw.com/p/AuDZ

Най-успешната европейска футболна нация не умря във Флоренция от внезапна смърт; не, тя си остава в десетилетната самопричинена кома, пробуждайки се само привидно при спечелването на европейската титла през 1996 и достигането до световния финал през 2002. Преди, по време и след това симптомите на заболяването бяха и са съвсем очевидни: липсват подрастващи таланти. При съществуващата дуална система, тук клубовете, там националната гарнитура, клубният егоизъм направи така, че резервоарът, от който черпи националният отбор, да намалее до поточе. От това поточе един достоен за съжаление национален треньор трябва да сформира екип, който да удовлетвори големите очаквания, свързани с предстоящото световно първенство в собствената ни страна.

Към политиката.

САЩ и Индия подписаха договор за атомно сътрудничество, откриващ на Делхи достъп до върховата западна технология. ОСТЗЕЕ ЦАЙТУНГ пише:

След първия й ядрен опит през 1974 Индия бе в продължение на десетилетия изолирана в ядрената политика. И ето сега историческото ръкостискане между президента Буш и премиера Синг, подпечатващо споразумението в една от най-деликатните политически области. Това със сигурност ще предизвика вълнение в света. Та нали сега за пръв път една държава, която открито заплюва Договора за неразпространение на ядреното оръжие, ще получава ноу-хау в ядрената сфера! Но това може би е по-добре, отколкото поддържането на досегашната изолация, в която лошите чувства биха могли да прерастнат в дълбока вражда. Освен това най-късно след атомния опит от 1998, атомната сила Индия е реален факт. А фактите не бива да се пренебрегват – особено в политиката.

Аналогично становище застъпва и ФАЦ:

Най-късно след военните ядрени опити от 1998 Индия се оказа в ядрено-политическа изолация, подложена на санкции от Белия дом и Конгреса във Вашингтон, които се надяваха по този начин да пресекат разпространението на атомното оръжие. Миналата година обаче Буш фактически призна Индия за ядрена сила – изхождайки от стратегически и икономически съображения, както и с оглед на фактите. Той обеща установяването на тясно ядрено сътрудничество, ако Делхи постави мирната си атомна програма под международен контрол – нещо, което индийското ръководство прие. А това не е малко за един елит с огромен глад за престиж и за една държава, която отказва да се присъедини към Договора за неразпространение на ядреното оръжие.

Последните корекции в шумно дебатираната от месеци и дори от години правописна реформа в Германия е тема накрая за следната бележка в ЕСЛИНГЕР ЦАЙТУНГ:

В последна сметка от така амбициозното първоначално начинание остана само една реформичка, заради която не си струва човек да се гневи. И без туй, според последната анкета, 68 процента от всички германци предпочитат стария правопис. Само че нека си признаем честно: след всички поправки и допълнения през последните години, кой може да каже днес кое е ново и кое старо?