Преглед на печата

Подобно на предшественика си Юнг има две възможности: или да се ориентира към перспективата за преминаване от донаборна към професионална армия или да се примири с обстоятелството, че и занапред в Бундесвера ще служи само част от донаборниците. Сегашната практика, според която в казармата влизат само здрави и много добре квалифицирани младежи, е наистина компромис, но най-разумният в момента. Юнг ще направи добре, ако приеме това без да се колебае.

Новият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер е обект на вниманието на “Зюддойче Цайтунг”:

Естествено сегашното американско правителство би желало да види на мястото на Йошка Фишер не точно един приближен на досегашния канцлер Шрьодер. Никой във Вашингтон не съжалява за досадния противник на Буш и на иракската война. Само че първо хората на Буш никой не ги пита и второ те ще положат усилия по никакъв начин да не издадат неприязънта си, че в атлантическото гнездо сега кукува една заразена от вируса на Шрьодер птица. И на трето място: Белият дом е принуден в момента да се примири с всеки и всичко, тъй като вътрешни скандали, но най-вече войната в Ирак принуждават президента да заеме отбранителна позиция.

Сръбско-косовският проблем е тема на коментар в “Меркише Одерцайтунг”:

Остава въпросът докъде могат да се наложат сърбите с постановката си “повече автономия, но по-малко от независимост” срещу исканията на албанците за пълна независимост. Белград държи косовските албанци да останат сръбски граждани. Сърбите обаче би трябвало да се замислят дали е разумно да имат два милиона нелоялни граждани в една държава с десетмилионно население, при което предвид раждаемостта на албанците ситуацията ще става все по-неблагоприятна за сърбите. Освен това недоволството на косовските албанци може да се окаже сериозна пречка за приема на Сърбия в ЕС. Така или иначе възстановяването на сръбското господство над Косово е идея, която няма никакво бъдеще.

“Кьолнер Щадт Анцайгер” се спира на въпроса за ЦРУ, тайните затвори и транспортиране на предполагаеми терористи:

Западната общественост би била вероятно готова да предостави на САЩ известно поле за маневриране в борбата против тероризма, ако можеше да има доверие на правителството във Вашингтон и неговите тайни служби. Само че случаят не е такъв. След 11 септември САЩ се видяха изправени пред предизвикателството да защитават собствените си правни норми, тоест да реагират на бруталността на терора с цивилизоващата и умерена сила на демокрацията, вместо да отвръщат на варварството с нова неправда. Правителството на Буш се сблъска с това предизвикателство и се провали, тъй като пожертва елементарни принципи и норми. Само че когато една демократична държава загърби принципите си, тя се отправя към бездната.