Преглед на печата

Светофар или Ямайка: явно това не е въпросът днес, що се отнася до вида на бъдещата управляваща коалиция. Но също така явно е, че подобни цветови игрички ще бъдат неизбежни и занапред, ако искаме да се избегне една перманентна червено-черна коалиция. От полза за политическия дебат и обществото е само заравняването на емоционалните и идеологическите окопи и преминаването към дискусии по същество. Другите демократични страни в Европа отдавна са свикнали на необичайни правителствени съюзи. Естествено стабилността е върховна ценност, а гражданите, особено германците, искат яснота и постоянство. Но кой е казал, че една трипартийна коалиция не би могла да изкара целия четиригодишен законодателен мандат, ако преди това са водени сериозни преговори, съгласувана е разумна четиригодишна работна програма и когато правителството се състои от способни хора?

“Тагесшпигел” се спира на външната политика на Берлин:

Благодарение на съпротивата на канцлера Шрьодер против иракската война, престижът на Германия в света порасна. Това трябва да приеме и новото правителство, което предстои да бъде сформирано. Благодарение на червено-зелените, Германия се превърна в самостоятелен глобалнополитически фактор. Вярно е, че понякога външната ни политика е малко непохватна, но на това сега трябва да се сложи край. Германия е една зряла страна, която заслужава и зряла външна политика.

На същата тема посвещава коментар и ФАЦ:

Блокът ХДС/ХСС ще възприеме нов тон спрямо Америка и няма да остави никакво съмнение в сериозността на германския партньор; иракската политика на Берлин обаче няма да се промени. Най-вероятно поне на първо време едва ли ще настъпи някаква промяна и по отношение на най-спорния въпрос – искането на Турция да стане член на ЕС. Тук социалдемократите и консерваторите са на противоположно мнение – и то по принцип. След няколко дни ще бъде даден тържественият старт на преговорите между Анкара и Брюксел. Предвид продължителността на преговорите и многото въпросителни около тях, разногласията поне засега може да затихнат. А освен това не всички закрилници на Турция стоят на първия ред.

И накрая – коментарът на “Манхаймер Морген”, който се спира на германския ангажимент в Афганистан:

Командирите на германските части ще трябва да пипат много внимателно и дипломатично, за да не се стига до конфликти с влиятелните локални личности. Потенциална заплаха представляват и отново укрепналите банди на талибаните. С изключение на новата левица никой в Бундестага не се съмнява в думите, казани преди време от министъра на отбраната Петер Щрук, а именно, че свободата на Германия се брани и при Хиндукуш, на 6000 км от страната. Зад станалата вече професионална рутина, с която всяка есен парламентът удължава афганистанския мандат на Бундесвера, стоят много лични съдби: 17 германски войници изгубиха живота си в Афганистан, а другите служат там при много тежки условия и реална опасност за живота. С новия мандат работата им няма да стане по-лека.