Преглед на печата

Дипломатични приказки и елегантно опаковани предупреждения така и не можеха да се очакват от Кьолер. Но конското, което държавният глава дръпна на политическите елити, на функционерите на работодателите и на профсъюзите, повелява респект: безмилостно и критично президентът Кьолер се намеси в ежедневната политика. Така че летвата за предстоящите утре преговори между канцлера и опозицията по въпроса за безработицата е вдигната много. Дано Шрьодер, Меркел, Щойбер и Фишер не се промушат просто под нея.

Кьолнският “Експрес” отбелязва:

Кьолер, както сме свикнали вече, показа на страната ни нейното истинско положение. Съвсем трезво, точка по точка той изброи недостатъците и пропуските, които парализират Германия. Но Кьолер не е човек, който знае да показва само червения картон. Той е човек, който въпреки трудностите умее да насърчава. Ако Германия иска да възроди старата си сила, германците трябва да надскочат сянката си, всички, както правителство, така и опозиция, както работодатели, така и профсъюзи, тоест всички ние – това е посланието на Кьолер. Това трябва да проумеят и онези мърморковци от СДП и профсъюзите, които го критикуват. Как и защо президентът се меси в политиката, в случая няма значение. Важното е, че той го прави и че политиката трябва най-сетне да разбере, че така повече не става.

“Абендцайтунг” пише:

Това беше офанзива по целия фронт и трябва да признаем, че държавният глава е прав: твърде много бюрокрация и твърде малко гъвкавост, твърде много партийна тактика и твърде малко оптимистични предприемачи, твърде малко данъчни постъпления при твърде високи данъци. Кьолер каза какво мисли ясно и категорично. Това беше може би най-добрата му реч досега, но какъв ли ще бъде ефектът от нея? Президентът държа една остра реч и по този начин направи каквото може. Само че и той не знае магическата формула за намаляване на безработицата.

В “Манхаймер морген” четем:

Президентът стигна до границата на онова, което повелява неутралната му позиция. Никой глава на Федералната република не е казвал по-ясно на политическата класа, че не си е направила домашното както трябва. Само че партиите няма да допуснат да им бъде отнета политическата инициатива. Днес те ръкопляскат учтиво, но утре отново ще се ориентират по законите на ръкопашния бой. И все пак правителството и опозицията ще се сетят може би за патриотичния си дълг, да направят всичко възможно за да се сложи край на трагедията с безработицата. Чудеса все пак стават – може би ще станем свидетели и на второто германско икономическо чудо.

И накрая – коментара на “Зюддойче цайтунг”:

Главното послание на тази реч гласи: назад към бъдещето. “Германия измени на самата себе си”, заяви президентът. Символите, които той избра, за да изтъкне липсващите добродетели на миналото, бяха “бръмбарът” на Фолксваген и Лудвиг Ерхард. Това беше едно необичайно неактуално идеализиране на годините на възстановяването на Германия, които нямат нищо общо със сегашното положение. Обединена Европа, най-големият политически успех на следвоенните десетилетия, също фигурираше само негативно в речта на президента: под формата на брюкселската бюрокрация.