Преглед на печата

В Берлин се долавя облекчение: и този път се отървахме, победа въпреки поражението - обичайните приказки, които могат да се чуят от канцлера Шрьодер и партийния бос Мюнтеферинг. Сега на дневен ред е загряването за изборите в Северен Рейн-Вестфалия след три месеца. Там в лицето на Щайнбрюк също има един популярен социалдемократически министър-председател и един безцветен съперник от християндемократите в лицето на Рютгерс.

Другата основна тема кръжи около визитата на президента Буш в Брюксел и заседанието на НАТО. "Осттюрингер цайтунг" отбелязва:

Срещата с Джордж Буш даде поредното доказателство за затъването на НАТО в блатото на ритуалите. Клетви във вярност, заклинания и помиренчески жестове изместват сериозните разисквания за бъдещето и характера на западния съюз. Символичният принос на НАТО за демократизацията на Ирак и няколко добронамерени декларации се оказаха достатъчни като доказателство за готовността на европейците да сътрудничат с американците. Иначе Вашингтон продължава да гледа на НАТО като на резервоар от помощни войски за осъществяването на своите глобални намерения.

В "Ройтлингер генерал анцайгер" четем:

Когато става дума за трансатлантическия политически дискурс, НАТО е неверният адресат. САЩ би трябвало да разговарят с ЕС. За да се поставят подобни консултации в определена рамка би било разумно създаването на едно общо политическо тяло. Вашингтон би трябвало вече да е наясно, че не може да пренебрегва европейците. Америка и Европа могат да се допълват, което предполага съгласуването на общи цели и стратегии и взаимното признаване като равноправни партньори. Военният аспект не трябва да се превръща в единствен мащаб, както и - обратно - САЩ не трябва да бъдат мерени единствено с военния аршин. Ако европейската обиколка на Буш допринесе за налагането на това прозрение, тогава безподобните разходи и предохранителни мерки няма да са били напразно.

"Щраубингер тагблат" е на следното мнение:

След срещите на високо равнище на НАТО и ЕС покълва нова надежда за трайно укрепване и задълбочаване на северноатлантическото партньорство. Извънредно интересно е, че от европейска страна ръководната роля пое Франция, а не Германия. Докато британският премиер Блеър се държеше настрана по тактически съображения, за да не прекали с близостта с американския си приятел, президентът Ширак се изяви като застъпник за евро-американската кауза. Това беше неочаквано. "Mon amie" Шрьодер, който си направи крива сметка с идеята си за създаване на паралелна на НАТО институция, беше само младшият партньор. Ето как бързо се менят нещата!

И накрая коментарът на "Пфорцхаймер цайтунг", предизвикан от невижданите мерки за сигурност във връзка с посещението на Буш в Германия:

Манията за сигурност не означава да се поставя под въпрос смисъла на посещението. Когато един американски президент идва в Германия, въпреки всякаква критика той трябва винаги да бъде добре дошъл. И все пак нека ни бъде позволено да запитаме, оправдани ли са тези усилия. Охрана да, но не на всяка цена. Приятелство означава и да се съобразяваш с домакините си. Буш трябваше така да организира посещението си, че да не се стига до тези безумни предохранителни мерки. Във всеки случай по този начин той не печели приятели сред германците.