Преглед на печата

доминиращи коментарните страници. Ето първо коментара на вестник "Ханделсблат":

Когато в четвъртък официално встъпи в длъжност за втория си мандат, Буш ще представи войната срещу тероризма като успех за Америка. Вярно е, че на фона на несекващото насилие в района на Персийския залив Буш посмекчи малко реторичния си патос, но той величае още от сега предстоящите в края на месеца избори в Ирак като историческа победа на свободата над тиранията. Свалянето на Садам Хюсеин бе началото на един идеологически поход. В бъдеще американският президент може да положи още по-големи усилия да привлече на своя страна американските съюзници. Но върховната му цел си остава все същата: САЩ искат да превърнат Близкия Изток в зона свободна от диктатори. Според американския президент демокрация означава сигурност по отношение на терора. Фактът, че действителността опроверга отчасти тази сметка не намалява ни най-малко мисионерския плам на Джордж Буш.

"Майн пост" отбелязва:

Признаваме, че засега все още няма убедителни доказателства, че Буш е взел твърдо решение да нападне още една страна в Близкия Изток - Иран. Но Европа е разтревожена от съобщенията, че тайни американски командоси от месеци вече издирвали подходящи обекти за нападение в тази страна. Реакцията на Белия дом - информацията на реномираното списание "Нюйоркър" била пълна с неточности - не дава повод за отбой. Напротив, тя подхранва страховете.

Ето мнението на "Генерал анцайгер":

Нямаме повод да се съмняваме в информацията, че специални американски части подбирали възможни обекти за нападение в Иран. Всъщност това, че подготовката на евентуално нападение се разчу, вероятно е съвсем изгодно за Белия дом; може да се предполага, че предполагаемото журналистическо разкритие всъщност не е нищо друго освен информация, съзнателно лансирана от правителството. Иран трябва да знае, че Вашингтон има съвсем сериозни намерения и е готов да прибегне до крайни мерки, за да пресече ядрените амбиции на Техеран.

Във ФАЦ четем:

Вярно е също, че съобщенията за американските разузнавателни акции в Иран целят да сигтнализират, че Вашингтон няма да се примири със създаването на ядрен боен потенциал от режима на молите. Изглежда, че и във второто правителство на Буш има хора, които продължават да се придържат към линията за силова смяна на режима. Вероятно американски разузнавачески групи действително кръстосват из Иран. Но ако тези разузнавателни операции наистина имат за цел подготовката на боен удар, тогава можем да спекулираме само относно мащабите на тази катастрофа. На фона на иракския опит на Буш, това просто не е за вярване.

И мнението по темата на "Ландесцайтунг":

Защо една страна, която разполага с десет процента от световните разерви на петрол и 16 процента от резервите от природен газ, протяга ръка към ядрения огън? Защото се стреми към господство, смятат поне американците. . . В действителност тракането на оръжие от американска страна може да се превърне в самоизпълнило се предсказание на най-кошмарния възможен сценарий. . . Тази година в Иран предстоят президентски избори. Реформистките сили мечтаят за край на изолацията. Консерваторите пък виждат в ядрената тояга единствената застраховка против евентуална военна намеса от вън и дават за пример Северна Корея. Предвид американското военно присъствие в съседен Ирак, иранчани вероятно се чувстват в едно неудобно обкръжение. Затова е ясно: колкото по-голям е натискът върху Техеран, толкова по-голям ще става меракът на молите за бомбата.