Преглед на печата

Кой и какво определя нашия живот, нашето бъдеще? Един възможен отговор гласи: ние и нашата вяра. Който вярва в себе си, в хората и човешките ценности, той има възможност да се доближи до решението. А който проявява добродетели като любов към ближния, честност, чувство за справедливост и толерантност, той придобива освен това правото да изисква същото и от другите - били те християни или не. В раждането на Исус вярващите християни честват човекопревръщението на бога. За тях от вярата в човека до вярата в бога е само една малка стъпка.

"Зюддойче цайтунг" пише:

Не че хората вече не вярват, напротив: те вярват в почти всичко - колкото по-голяма е безпомощността им, толкова по-лесно следват те онези, които претендират, че държат в ръка божия проект за спасението на света. Кризисните времена са времената на фундаментализма - в различни разновидности. След 11 септември 2001 това е видно и в САЩ и западния свят. Не че фундаментализмът е разделил глобуса - от едната страна мюсюлманският фундаментализъм, от другата просветеният свят. Фундаментализъм пронизва всички общества, той не е културно и религиозно специфичен. Фундаментализмът е демоничната страна на всяка религия.

"Еслингер цайтунг" - с поглед към политическата Коледа:

ЕС отвори широко портите си, оповестявайки започването на преговори за членство с Турция. Един политически коледен подарък? Несъмнено, и то в буквалния смисъл на думата. Още от ранното християнско тълкуване на пророческите слова на Исая, отварянето към другите, които все още не са част от нас - на библейски език: езичниците, - спада към същността на коледното послание.

В "Ди велт" четем:

Коледа е истински празник само когато децата са малки, а очите големи. Така казват. Само че в Германия има все по-малко деца, които порасват във все по-крехка възраст. Е и? Коледа и семейство е въпреки това една и съща дума, тъкмо заради библейския разказ - и не само за това. Коледа е завръщане към началото, което винаги е било там. Както и семейството. Понякога Коледа е бреме, също като семейството. Въпреки това никой не иска да се откаже от нея - защото по същество ние всички сме оптимисти.

Накрая "Нойе Рур/нойе Райн цайтунг" отбелязва:

Но Коледа е вечна. Този празник устоя на всички изкушения и примамки на консуматизма, на емоциите и на кича. Защото коледният празник, както никой друг, удовлетворява един изконен човешки копнеж: близостта с другите, уютността. Този копнеж по другите хора ни прави силни и стабилни. "Това е", както с право казва кардинал Леман, "нещо повече от едно добродушно и набожно чувство. Това е истински живот." Изобщо, религията придобива все по-голямо значение. Не само, но и като реакция на агресивното ислямско учение за спасението. Много конфликти в нашия свят имат религиозни корени. Ние сме заобиколени от народи, които са по-религиозни от нас. Коледа показва, че ние не живеем в един забравен от бога свят.