Преглед на печата

Щом Зелената Клаудия Рот може с такъв ентусиазъм да си реди своето мултикултурно стайче, за да могат да се настанят удобно турците там, тогава трябва и на опозицията да е позволено най-настойчиво да напомни на избирателите за рисковете, свързани с евентуално членство на Турция в ЕС. Само че председателката на ХДС Меркел не трябва да прекалява. "Не"-то на турското членство трябва да бъде добре обосновано и да се дистанцира от тъпите призиви, изпълнени с омраза към чужденците. Г-жа Меркел трябва да има предвид и още нещо: тя би могла да спечели парламентарните избори. Тогава тя ще трябва да докаже лоялността си към ЕС и да продължи преговорите за членството на Турция - без значение дали й се харесва или не.

В "Щутгартер нахрихтен" четем:

Безцеремонното заявление на опозицията, че ако дойде на власт ще ревизира преговорите с Турция, не дисквалифицира все пак перспективността на идеята за привилегировано партньорство с Анкара. Нито канцлерът, нито неговият външен министър могат да отрекат, че с приема на Турция ЕС ще изгуби спойката си и ще се разшири до пръсване. Колко голям е страхът в ЕС може да се види по опита да се разводни турското членство с перманенти ограничения. Европа играе турска рулетка, залагайки на риска - с разтуптяно сърце и с едно неприятно чувство в стомашната област.

Ето гледната точка на "Зюддойче цайтунг":

Онзи, който, като Ангела Меркел, изключва Турция от Европа с културно-исторически аргументи, той препречва на турците в Германия пътя към средата на обществото. За повечето хора у нас Турция, въпреки че тук живеят близо три милиона турци, е една чужда страна. Интегрирането на турците в Германия и на Турция в Европа означава да се направи чуждото свое, да не се изолира, а да се прегърне. Това крие както шансове, така и рискове. Бундестагът реши, че шансовете трябва да бъдат използвани, а рисковете минимализирани - и че трябва да се положат усилия за разясняване тази политика на хората. Това е по-добре, отколкото да се подчертават рисковете и да се пропуснат шансовете.

Състоянието и перспективите на отношенията между Германия и САЩ са тема на следния коментар в "Ди велт":

От известно време както Вашингтон, така и Берлин се опитват да преодолеят бездната, която канцлерът Шрьодер без нужда отвори преди иракската война. Докато германското правителство най-сетне загря, че остава все така зависимо от Америка, Белият дом пък установи, че е по-добре да има за приятели германците вместо французите. Приятелските жестове и взаимните комплименти доведоха дотам, че при предстоящото си посещение в Европа президентът Буш ще посети не само Брюксел, а и Германия - един шанс, който не трябва да се изпуска, просто защото Германия се нуждае от САЩ. Имаме късмет, че днес Буш очаква от берлинските си съюзници много по-малко, отколкото до неотдавна. Двустранната дружба се смали до приятелство по сметка - но не в изгода на германците. Срещата между Шрьодер и Буш, колкото и да бъде успешна, няма да промени това състояние на нещата. На германското правителство му липсва необходимата воля за промяна. Все пак разговорът може да разведри атмосферата. Това предполага обаче известна доза външнополитическа мъдрост, каквато Шрьодер рядко проявява.