Преглед на печата

Чекът оправдава средствата. Такъв е неизбежният извод, налагащ се за онзи, който следи поредното отиване на Шрьодер в Китай. Икономически споразумения за милиарди изтласкват на заден план мисълта за евентуална критика на недемократичната политика на Пекин спрямо собствените му граждани. Шрьодер е решил, че отваря вратите за германската икономика в Китай, и трябва да се признае, че той играе добре тази роля. А човешките права? Шрьодер е изправен пред избора: разкриване на работни места в Германия и като допълнение, с подкрепата на Китай, може би постоянно място в Съвета за сигурност на ООН или човешките права в Китай. Канцлерът избира интересите на собствената си страна. Изглежда логично, и все пак има място за критика. Защото когато една бъдеща суперсила продължава да пренебрегва човешките права и социалните проблеми в собствената си страна, един ден този бумеранг ще удари и онези, които подтичват зад Китай като псе зад господаря си.

И сега към основната коментарна тема днес - конгреса на ХДС в Дюселдорф и преизбирането на Меркел за партиен шеф. "Ди велт" пише:

В ХДС и ХСС няма алтернатива на Ангела Меркел. Това е впечатлението, което се налага някак си от само себе си от конгреса в Дюселдорф; това е й безмълвният триумф на Меркел. Председателката не трябва да обяснява повече претенциите си за канцлерската кандидатура, те станаха вече обяснима от само себе си. И все пак победата на Меркел е само половинчата победа. Тя се докосна до душата на своята партия, но не я завладя. От ентусиазма на радикалния партиен конгрес в Лайпциг преди две години нямаше и помен. Изглежда, че всички приемат фактите такива, каквито са, а това означава: християндемократите знаят силата на своята шефка, но и нейните граници. Това означава също: повечето делегати приемат без особен възторг прозрението, че както вървят нещата, протестантката от източна Германия ще стане техния кандидат за канцлер.

Малко по-диференцирано вижда нещата "Ханделсблат", където четем:

Боричкането за канцлерската кандидатура при опозицията все още не е приключило. На пръв поглед Меркел се наложи, след като вчера бе преизбрана за партиен шеф. Тя не може обаче да базира на това претенциите си за кандидатурата: изборният й резултат бе доста по-слаб, отколкото преди две години. Тази победа може да се тълкува и като поражение, защото е ясно, че партията не е сплотена зад Меркел.

И накрая - коментарът на "Зюддойче цайтунг":

Една година след партийния конгрес в Лайпциг, еуфорията се изпари, но не и властта на Ангела Меркел. Християндемократите не са съвсем доволни от себе си. Долавя се едно неартикулирано безпокойство от нарушения баланс между свобода, справедливост и солидарност в политиката на Меркел. Партията се чувства някак си неудобно, сякаш е с чужд костюм; християндемократите `ve got the blues. Но партийната ръководителка се чувства добре. Преди една година делегатите превъзнасяха своята председателка; сега те просто й се отдадоха. Отношението на партията към своята шефка напомня на напътствието, с което Мартин Лутер предупреждава мъжете да се отнасят добре с жените си: "Щом вече ги имаме, трябва и да ги обичаме".