Преглед на печата

Ако президентът бе разкритикувал безумните данъчни облекчения за богатите или също така безумния опит, с държавни милиарди да се удвои индустриалния ландшафт; ако беше казал на хората, че най-благородната задача на държавата е да създаде възможности за дългосрочен минимален стандарт за хората и в икономически слабите региони - тогава може би той не би отприщил една плоска, а необходима дискусия. Това би била дискусия за реформата на социалните структури; за приноса на печелещите повече за тези структури; за целенасоченото подпомагане на региони, които не създават работа на дъмпингови цени, а гледат да създадат условия за възникването на местна предприемаческа прослойка. Не, хората и на Изток и на Запад не са против всяка промяна. Те просто забелязват, че държавата не играе ролята си както трябва. Хорст Кьолер би трябвало в близко време да каже нещо по този въпрос.

Десните в Германия отново надигат глас. Ето коментара на "Ханделсблат":

Укрепването на десните сили не е временен страничен ефект на възмущението от реформата на пазара на работната сила. Радикалите са се загнездили в обществото и в бъдеще могат да станат дори още по-натрапчиви. В полза на това тълкуване говори фактът, че тезите им намират отклик и в буржоазните среди, а партиите им са преодолели традиционните си вражди и се явяват координирано на изборите. Особено стряскащо е, че порастналото им самосъзнание се изразява и в растяща престъпност.

"Зюддойче цайтунг" за набелязаните от руския президент Владимир Путин политическо-организационни реформи:

Видя се ясно, че онова, което се смяташе за силата на Путиновата държава, е всъщност нейната слабост. Путин ампутира другите центрове на властта, но собствената му ръка не достига достатъчно надалеч. А пилотът в Кремъл просто затваря очи. Занапред той сам ще назначава областните губернатори и ще ги направи още по-зависими от себе си. В парламента занапред не трябва да има място за независими депутати... Така че това не е преустройство на държавата, а пристройка към системата Путин. Нищо от това няма и не може да укрепи Русия в борбата й срещу тероризма. И все пак по някакъв начин се касае за антитерористични мерки, целящи да направят Кремъл още по-силен и боеспособен.

Ще завършим днешния преглед на печата с коментара на "Ди велт" за състоянието на ООН:

Дилемата на ООН е, че тя е една организация, извънредно разнородна в политическо и икономическо отношение. Нейните близо 200 държави-членки не забравят никога собствените си интереси. Освен това: мнозинството от тях не споделят онези ценности, които позволяват взимането на демократични решения. Затова от десетилетия насам само се говори за превенция и кризисно управление, а хуманитарният ангажимент на ООН изглежда добре само на хартия. Гладът, епидемиите и детската смъртност се увеличават, вместо да намаляват. Необходими са реформи, които могат да доведат до повече резултатност, а оттам и до успех. Постепенното постигане на тази цел трябва да има по-висок приоритет от суетните разправии около реформата на Съвета за сигурност.