Преглед на печата

�уа, изтъкна министър Вйечорек-Цойл в германската столица. ................. “Във всеки случай това е за ФР Германия най-големия опростен отделен дълг в рамките на международната инициатива за опрощаване на дълговете на сериозно задлъжнелите бедни развиващи се страни.” – подчерта федералната министърка и продължи: “А което е за нас особено важно: тази инициатива е свързана с това, страните сами да определят финансовите си приоритети по посока към борба с мизерията”. Никарагуа има с какво да се похвали по линия на борбата срещу мизерията. Така например броят на първокласниците е нарастнал значително. След природното бедствие, сполетяло страната – ураганът “Митч” и във връзка с ниските цени на суровините, най-вече на кафето, заяви германската министърка, сега нещата отново постепенно се подобряват. Берлин обаче подкрепя Манагуа не само чрез опрощаването на дългове. По време на междуправителствените преговори са договорени и допълнителни финансови помощи за Никарагуа. ................... Според Вйечорек-Цойл са обещани нови помощи за развитие в размер на близо 25 милиона евро за следващите 2 години. При това ударенията се поставят основно върху подкрепата за по-нататъшния процес на икономическите реформи, осигуряването на ресурсите и опазването на околната среда. Само за техническа помощ ФР Германия ще предостави 10 милиона евро. Тази помощ ще се реализира от германската Служба за техническо сътрудничество ГТЦ. Опрощаването на дълговете и обещанията за нови помощи за Никарагуа предизвикват задоволство у министър Вйечорек-Цойл: Вйечорек Цойл: “... днес е особено радващ ден. Радващ ден в сътрудничеството между Германия и Накарагуа. Най-радващ вече за хората в Никарагуа. Това е най-важното, защото опростеният дълг и подобреният жизнен стандарт носят най-важните предимства”.

По първата тема – помощите за безработни в Германия вестник ”Зюддойче Цайтунг” от Мюнхен пише следното:

”Който в бъдеще иска да получава помощ поради безработица от държавата, трябва например да продаде застраховката си ”живот” срещу смехотворната й моментна стойност, трябва да накара да му изплатят капитализираната му застраховка срещу злополука, трябва, ако е успял да спести за къщичка, може би ще трябва да продаде къщичката. Социалната държава инкасира личното дребно състояние на приличните хора, които с нищо не са виновни, че почти няма работа, не са виновни и за това, че пазарът на работната ръка третира 50-годишните като прокажени. Подобна политика не е социалдемократическа, а неприлична. Става дума за съмнителна в конституционно отношение политика на отчуждаване. Същевременно тази политика се подиграва със собствените си препоръки: всекидневно тя зове хората и сами да взимат предохранителни мерки за черни дни, а ето че сега и им отнема спестеното при настъпване на черните дни. Хората са тласкани към бедността, но работа не получават.”

Вестник ”Ханделсблат” от Дюселдорф за финансовата политика на Вашингтон:

"В САЩ започва нова фаза на монетарната политика. След дългогодишния курс към ниски лихви шефът на Федарлния резерв Алан Грийнспан прави ”кръгом". Грийнспан е изправен пред изпитание, изходът от което ще постави цялостен отпечатък върху ерата му като шеф на нацианалната банка. Както никой друг шеф на емисионна банка той се опитва да стимулира растежа на американската икономика, без да губи от погледа си стабилността на цените. От години насам тази еквилибристика му се удава, макар че редица представители на Европейската централна банка я смятат за невъзможна. Ала едва сега започващата фаза на повишаване на лихвените проценти ще покаже, дали Грийнспан действително ще успее да опровергае нео-класическото учение. Никой не знае, как ще реагират затъналите в дългове американски граждани и зависмият от кредити пазар на недвижимите имущества в САЩ на покачващите се лихви."

Ето накрая и откъс от един коментар за предаването на Саддам Хюксеин на иракското правосъдие. Коментарът е на вестник "Райн-Цайтунг", излизащ в гр. Кобленц:

"Ако сега иракчаните съдят екс-диктатора, това също е акт на самоосвобождението. Той държеше народа си м такава мъртва хватка, че мнозина подчинени даже се кланяха пред портрета му от страх, че биха могли да изчезнат безследно в някой от прословутите с изтезанията затвори. Снимките на Саддам на подсъдимата скамейка окончателно ще развалят магията на тирана. За да бъде този лечебен процес успешен, американците трябва да предадат Саддам Хюсеин не само про форма. Извънредният иракски съд не бива повече да се възприема само като маша на правителството на САЩ. Ето защо са спешно необходими независими контролни механизми. Възможната смъртна присъда срещу Саддам би била също така неприемлив рецидив на правосъдието на кръвното отмъщение. Още по-фатално обаче би било впечатлението, ако зад присъдата може да се долови масивното влияние на САЩ."