Преглед на печата

20.6.04

Всички вестници отделят основно внимание на приемането на конституцията на ЕС; критичните бележки не са в състояние да помрачат преобладаващото задоволство и облекчение. В кьолнския "Експрес" четем:

След споразумението по трудния въпрос за евроконституцията, правителствените ръководители се чукнаха с шампанско - думата "исторически" се чуваше най-често в речите им. Може би им трябваше само една глътка, за да забравят разочарованието си, защото постигнатото не е зашеметяващо. Поради върховенството на националните съображения, договорът бе съгласуван на равнището на най-малкия общ знаменател. Въпреки всичкия напредък, Европа е много далеч от онова, което може да се нарече политическа хармония. Това се вижда и по непристойните пазарлъци по въпроса за шефа на Еврокомисията. Най-важна е не квалификацията на кандидата, а партийната му принадлежност. За съжаление европейските управници не са от калибъра, достоен за географската и икономическата величина на общността.

"Франкфуртер рундшау" пише:

В едно отношение тази конституция отговаря на очакванията: който иска да прозре структурата на ЕС, може да го стори сега. Това, че досегашната бъркотия от договори е сведена сега до един-единствен текст, в който е налице ясно разпределение по ценности, институции, процедури и политики, служи на прозрачността. По този начин, за пръв път в историята си, ЕС изпълнява своя демократичен дълг. Достатъчно е европейският гражданин да хвърли сега един поглед в един-единствен текст, който впрочем е съвсем разбираем в основните си точки, за да се осведоми за същността на ЕС. Общността се сдоби с конституция, с която може дълго да живее. Ако редовно я преработва. Ако се отнася грижовно към нея. И най-вече: ако използва възможностите, които тя разкрива. Това е най-важното. Конституцията има известни недостатъци, които няма да се задълбочат, само ако всички се отнасят внимателно с нея.

В "Ди велт" четем:

Зададената насока е централистка. Укрепват се правомощията на брюкселските органи. Новият начин на гласуване позволява да бъдат неутрализирани малцинствата. Още цитатът от Тукидид в преамбюла разкрива духа на архитектурата: "Конституцията, която имаме, се нарича демокрация, защото държавата се ориентира не по неколцина граждани, а по мнозинството." Съмнително е обаче дали това е подходящото решение за един държавен съюз, при който проблемът не е квалифицираното мнозинство, а вътрешният контрол и конкуренцията. Нека си признаем: Европа все още не функционира. Икономиката в еврозоната се задъхва, безработицата остава много висока. Дали по-нататъшната политическа централизация е от полза за ЕС или това само ще задълбочи проблемите, е темата, която трябва да се обсъжда през следващите месеци. Добрият европеец остава скептичен спрямо ЕС.

И накрая коментарът на "Щутгартер цайтунг":

Съгласуваната от държавните и правителствените ръководители конституция на Европа трябва да преодолее в близко време националните препятствия, в някои страни въпросът ще бъде поставен за гласуване на референдум. Това начинание ще се увенчае с успех само ако на хората бъдат ясно разяснени политическите цели и ценности на европейското обединение. Все по-тясната интеграция на Европа, която е от решаващо значение за бъдещата дееспособност на стария континент, ще успее само при условие, че освен националната и регионалната идентичност се зароди и една европейска идентичност, един вид европейски конституционен патриотизъм.

*