Преглед на печата

но несъмнено най-много коментари са посветени на взетото вчера от КС в Карлруе решение по закона, изискващ германските депутати да декларират източниците и размерите на допълнителните си доходи.

Берлинският “Тагесцайтунг” пише в тази връзка следното:

“Мястото в парламента е свързано с определени привилегии, каквито средностатистическият гражданин няма. Поради това е напълно последователно, депутатът да има и задължения, които да не са в сила за други. Избирателят трябва да има възможност да се информира за евентуални финансови зависимости. Те осветяват фона, на който се вземат политическите решения. Например, когато даден депутат с консултантски договори и места в бордове в енергетиката винаги се застъпва за политика, която да е дружелюбно настроена към концерните. Не че по този начин непременно се обезсилват аргументите му. Обаче е полезно за определянето на мястото им в пространството”.

По същата тема – мюнхенският “Зюддойче цайтунг”:

“Впрочем не е законът да забранява генерално на парламентаристите странични дейности. Това би било безмислица. Законът изисква само, да разкрият допълнителните си доходи и то в най-общи линии. Това се нарича прозрачност, която е в основата на демокрацията и не изисква твърде много. Няма съмнение: допълнителните доходи могат също така да осигуряват независимостта, могат да бъдат клуча към независимостта от принудата на парламентарната група. Следователно става дума за мярката и целта на страничните дейности и най-вече за това, избирателят да е наясно по въпроса. Когато страничните дейности се превръщат в основни, мандатът става маловажен. Дали това е така, не се измерва само по обема на допълнителните доходи. Ала този обем може да бъде мащаб. Ето защо разкриването е толкова важно.”

Ето накрая по темата “Закон за разкриване на допълнителните доходи на депутатите” откъс от коментара на вестник “Зюдкурийр”, излизащ в гр. Констанц на Боденското езеро:

“Магистратите в Карлсруе със своето решение по допълнителните доходи на депутатите отговориха на един принципен въпрос, а именно за значението на индивидуалните интереси за народа като цяло. Депутатът, който в бъдеще ще трябва да споделя с какво заработва парите си, получава от Федералния конституционен съд напомняне за функцията си, която трябва да служи на демокрацията. Това е положително и отдавна му беше времето. Защото отдесетилетия насам се спори по въпроса за стъклено-прозрачния депутат. При това е подобаващо да се узнае, че някои политици живеят само от депутатските си заплати, а други гледат на тези заплати само като нещо дребно в допълнение. Любопитството няма нищо общо със завистта, а по-скоро с честността. Защото е важно да се знае, че редица народни представители са не само в услуга на избирателите си си, а и колко пари получават от фирми и кантори...”

Ето накрая на днешния преглед на германските всекидневници и откъс от един външно-политически коментар. На берлинския вестник “Тагесшпигел” по повод на терора във Великобритания:

“Ислямистките движения си намират привърженици във всички обществени прослойки, защото огорчението от многото корумпирани и брутални режими в мюсюлманския свят си търси клапан. Западът подкрепя повечето от тези режими. По този начин за огромен брой мюсюлмани, били те безработни или пък висококвалифицирани представители на свободните професии, демокрацията е точно толкова дискредитирана, колко и националистическите и социалистическите идеологии, които нито успяха да подобрят социалното положение, нито допринасят за победа над омразния Израел. Мнозина мюсюлмани гледат единствено наислямистите като истинска опозиция, защото само те не изглеждат заразени от чужда философия”.