Преглед на печата

Путин има един убедителен аргумент: повечето страни-членки на НАТО не са ратифицирали модифицираната през 1999 версия на договора за оръжейния котрол. Аргументът на Запада, че Русия все още държала войски на територията на Молдова и Грузия, не е съвсем убедителен. Въпреки това би трябвало да запитаме руския президент какво иска: иска ли още танкове, още гаубици, още самолети? Ако наистина такова е намерението му, какво смята че ще постигне по този път? Да не би да мечтае за възраждане на славната съветска империя? Путин би трябвало да знае къде са интересите му: в една мирна Европа, в този огромен пазар за енергийните богатства на Русия.

Водеща тема в днешния германски печат впрочем е критиката на президента Кьолер по адрес на искането на вътрешния министър Шойбле за изостряне на антитерористичните мерки, включително целенасоченото ликвидиране на екстремисти. ЛАНДЕСЦАЙТУНГ отбелязва:

Дебатът, отпочнат от министър Шойбле, е ужасяващ. Човек не може да си представи докъде биха стигнали нашите политици, ако бесните терористи бяха ударили вече Берлин – както сториха в Лондон, Мадрид или Ню Йорк. Шойбле сам си е виновен за “истерията”, от която се оплаква. На фона на така разгорещения дебат, мълчанието на канцлерката Меркел се откроява още по-силно. Явно това е принудило президента Кьолер да се намеси, призовавайки Шойбле към повече сдържаност.

ФАЙНАНШЪЛ ТАЙМС ДОЙЧЛАНД пише:

Странно, че държавният глава се включва в летния театър около вътрешната сигурност. Президентът би могъл да заеме становище, когато става дума за принципни въпроси на общественото развитие. Другата му задача е да спира законите, които смята за противоконституционни. Предложенията на Шойбле обаче не влизат в нито една от тези две категории.

ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ отбелязва:

Това, че Хорст Кьолер изразява загриженост относно основни положения на нашата конституция, е добре. Смущава обаче обстоятелството, че държавният глава смята намесата си за необходима по право. Той със сигурност не би постъпил така, ако канцлерката Меркел, както повелява ранга й, сама бе напомнила на своя министър да внимава какво говори. Затова интервюто на Кьолер е шумна и оправдана плесница за самата Меркел.

РАЙН НЕКАР ЦАЙТУНГ пише:

Онова, което трябваше да стори Меркел, го стори сега Кьолер. Защото както и да тълкуваме отговорността на вътрешния министър, онова, което прави Шойбле в момента, е да плаши хората. А по този начин той се приближава опасно да методите на своите врагове. Инициативата на Шойбле застрашава не само управляващата коалиция. Поведението му е отрова и за вътрешнополитическия климат в Германия. Няма абсолютна защита от терористичните нападения – не и по пътя на милитаризирането на вътрешната политика, каквото явно има предвид Шойбле.

Днес германската канцлерка ще посети Франция за среща с президента Саркози. По този повод във ФАЦ четем:

Трябва ли канцлерката Меркел да се страхува от новия френски президент? На днешната й среща със Саркози в Тулуза ще става дума главно за преустройството на въздушния и космически концерн ЕАДС, на който французите в много по-голяма степен, отколкото германците, винаги са гледали като на въпрос на национален престиж. В Берлин напоследък се говори, че Саркози искал да оспори ролята на Меркел като “номер едно” в Европа. Боричкания за по-предно място винаги е имало и ще има както в политиката, така и в бизнеса. Но Саркози и Меркел би трябвало да са достатъчно разумни, за да знаят, че могат да постигнат нещо, само ако вървят ръка за ръка.