Преглед на печата

“Знам, че е кучи син, но е наш кучи син” – осведомява началниците си през 1979 човекът на американското ЦРУ в Багдад. Садам Хюсеин току-що бе завзел с преврат властта в Ирак. По адрес на пакистанския ръководител Мушараф, американските тайни служби вероятно доста често прибягват до горното определение. Впрочем той веднъж дори не е нарушил конституцията на страната си. Можем да разберем САЩ, които продължават да държат на “своя кучи син”. Защото всички персонални алтернативи – включително Беназир Бхуто – са от западна гледна точка неприемливи. На второ място никой друг освен Мушараф не може да гарантира продължаването на борбата на неговата страна – една атомна сила! – срещу талибаните и Ал-Кайда.

Приключилата африканска обиколка на германската канцлерка Меркел е тема на следния коментар в ЛАНДЕСЦАЙТУНГ:

С пътуването си в Африка Меркел заявява, че иска да върне Черния континент в политическия дневен ред на Запада. В Либерия, Етиопия и Южна Африка тя реализира програмата на германското председателство на Г8: да подкрепи страните, които се отличават с добро държавно ръководство и демократични реформи. Това е една правилна мисъл, която идва обаче с известно закъснение. Защото вратите, на които Меркел похлопа сега, вече са отворени за китайците. По време на първата си африканска обиколка Меркел се опита да проучи шансовете, които се разкриват там – шансове, от които китайският премиер Ю Цзянтао вече се възползва при трите си посещения в Африка. Европа трябва да бди за интересите си в Африка без да загърбва ценностите си. И то колкото се може по-бързо: докато канцлерката се ръкуваше вчера с домакините си, в Чад бе подписано споразумение за изграждането на една китайска рафинерия.

Британският премиер Браун се отказа от намерението си за преждевременни избори – едно разумно решение, смята ВЕСТФЕЛИШЕР АНЦАЙГЕР:

На Гордън Браун май му изстинаха краката. След като се видя, че според публичните анкети британските консерватори най-сензационно стопиха разликата и дори изпревариха Лейбъристката партия на министър-председателя, последният оттегли плановете си за нови избори. Едно мъдро решение, поне засега. В перспектива обаче липсващата легитимация от страна на избирателите може да се окаже проблем за лейбъристкия премиер. Така сега за Браун започва мъчителната надпревара срещу опозицията за симпатиите на сънародниците му. И докато консерваторите едва са загрели, правителственият ръководител застава на старта с един съществен хандикап: със студени крака не се бяха така добре.

И накрая коментарът по темата на МИТЕЛБАЙРИШЕ ЦАЙТУНГ:

Гордън Браун се страхува явно от британските избиратели и тяхната присъда. Налага се да запитаме: какво впечатление оставя това у сънародниците му и в чужбина? По-нататъшната дискусия за ангажимента в Ирак или за основния договор на ЕС, който се очаква да бъде благословен на предстоящата този месец среща на високо равнище, изискват от Браун дипломатическо умение и готовност за взимане на решения. Но дали той е в състояние на това? И изобщо: дали не стоя с право толкова дълго в сянката на Блеър?