Преглед на печата

Възниква принципният въпрос: кой срещу кого ще воюва в тази Трета световна война? САЩ срещу фронта на “бандитските” държави? Но кой изобщо влиза в този фронт? Предупреждението на Буш се обръща срещу самия него. Най-малкото заради американския провал в Ирак, евентуално нападение срещу Иран би било крайно рисковано. Ако в резултат от това последва световна ескалация, тогава явно се излиза от пътя на разумната политика. Това трябва да е ясно и на американския президент. Същото трябва да си помисли и руският президент Путин, който в отговор на необмислените думи на Буш заплашва сега с масирано превъоръжаване.

Кьолнският ЕКСПРЕС пише:

Човек го обхваща ужас като слуша приказките на господата Буш или Путин. Единият предупреждава за опасността от Трета световна война, а другият се хвали с новите си “грандиозни” атомни оръжия. Буш и Путин са двама политици, които не се обичат и за съжаление все по-често го показват. Трябва ли поради това да се опасяваме, че светът върви към нова война? Дуелът между владетелите в Белия дом и Кремъл може да доведе до завръщане на Студената война, която си мислехме, че си е отишла завинаги, и която бе разделила света на два въоръжени до зъби, враждебни блока – с всички произтичащи оттук опасности за световния мир. Често бе достатъчна една локална криза – както навремето в Куба – и ето, че светът се оказваше на ръба на атомната пропаст. Онова, което бяха навремето Куба и Кастро, днес са Иран и Ахмадинеджад – буре с барут, което може да гръмне по всяко време.

И мнението по темата на БЕРЛИНЕР КУРИЕР:

Дали пък Джордж Буш не е превъртял и не подготвя съзнателно света за атомна война? Отдавна е ясно, че Буш и неговите хора биха искали да окупират и Иран. Логиката, която се крие зад тази политика, е че Иран искал да нападне Израел и така да подпали света. Ако Америка нападне Иран, това няма да стане. Така си мисли Буш и прави една фундаментална грешка. Затова ние, светът, трябва да му кажем: Mr. President, вие сте един военнолюбец, ние не ви искаме повече. Оттеглете се от поста си. Вие представлявате заплаха за мира. Стига толкова, Джордж Буш!

Вестниците коментират и различни аспекти на започналата в Лисабон среща на върха на ЕС. В НЮРНБЕРГЕР ЦАЙТУНГ четем:

Да оставят народа да гласува по конституцията на ЕС, би бил върховен дълг на всяко европейско правителство. Само че европейските народи си нямат и представа от договорите, затова се страхуват от последствията им и по правило предпочитат да кажат “не”. Правителствените централи положиха наистина огромни усилия да предотвратят това. Конституцията се нарича сега договор за реформата, а съдържанието й бе преднамерено така усложнено, че да се разбира само от специалисти.