Преглед на печата

Последната вълна от повишения в цените на петрола предизвикват тревога както сред представителите на икономиката, така и сред потребителите. Място за истерия няма, защото вероятно и този път до най-лошото няма да се стигне. Ниският курс на американската валута или по-точно силата на еврото компенсира донякъде значителна част от петролната сметка, тъй като цената на петрола се изчислява в долари. Но дори цените да не достигнат до драматичната линия от 100 долара за барел, що се отнася до енерго-цените предстои ни една скъпа зима.

НОРДБАЙРИШЕР КУРИЕР по същата тема:

Нека не се самозалъгваме: енергията никога повече няма да бъде така евтина, както беше в миналото. Световната икономика работи на пълни обороти. Петрол, газ, ток – търсенето на гориво за глобалната конюнктура расте непрестанно. Това радва разбира се петролните шейхове, които се опитват да компенсират слабия долар с по-високи цени. А нашата икономика? Засега тя живее доста добре с тази цена на петрола и този курс на долара. Но въздухът се разрежда все повече. Ако тенденцията не се обърне, стопанският растеж ще се стопи много бързо.

Резултатите от срещата на високо равнище на ЕС в Лисабон се коментират широко в днешния печат. Ето първо ФАЦ:

Първоначалната цел, да се подобри дееспособността на съюза, е постигната: наличието на постоянен президент на Съвета на Европа и на европейски външен министър (който, отчитайки възраженията на Лондон, няма да се нарича така) ще улеснят действията на ЕС на международната сцена. Съветът на министрите ще може да взима решения без абсолютно мнозинство. Обща външна и военна политика и повече взаимодействие в борбата срещу организираната престъпност – това искат повечето европейски граждани, въпреки широко разпространения скептицизъм към евроинтеграцията.

МЕРКИШЕ ОДЕРЦАЙТУНГ отбелязва:

Лисабонският договор – ако разбира се не възникнат пречки при ратификацията му – прави ЕС по-дееспособен, но усложнява нещата с безчет извънредни клаузи. Остава да се види как ще функционира това, особено с оглед на нови разширения в състава на общността. “Големите” като Франция или Англия би трябвало да знаят, че влиянието им в света намалява. Същото поначало важи за “малките” като Естония или Португалия. Но без ЕС, техният глас изобщо нямаше да се чува в света.

Ето гледната точка на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Сега никой вече не може да твърди, че ЕС не се движи. Съюзът се движи макар и с известни запъвания. Лисабонското споразумение е много далеч от блясъка и самочувствието, което излъчваше проектът за евроконституцията. Но този текст е в състояние да даде бъдеще на ЕС и да сложи край на политическата стагнация. В това отношение особено полезно е отпадането на правото на вето.

И накрая остро критичното мнение на мюнхенския АБЕНДЦАЙТУНГ:

След толкова много компромиси и отстъпки, в Лисабон не се роди един лек и четивен текст, а едно бюрократическо чудовище; за “близост с гражданите” е абсурдно да се говори. Вместо конституция и химн, получаваме една джунгла от параграфи, която би могла да зарадва само най-големите евро-фетишисти.