Преглед на печата

Все още не са изчерпани всички политически възможности в атомния сблъсък с Техеран. Изглежда и американците съзнават това, въпреки все по-войнствената реторика на администрацията Буш. Щом сега Вашингтон натяга още повече болтовете и налага нови санкции срещу Иран, това е явна индикация, че засега от тази страна не произтича реална ядрена заплаха. Освен това Международната агенция за атомна енергия също е на мнение, че иранските инженери са все още много далеч от създаването на атомна бомба. Оставащото време трябва да се използва и то по-конструктивно, отколкото досега.

В същата посока вижда нещата и наблюдателят на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

В полза на по-твърдия курс към Техеран говори не само това, че постепенно досегашните мерки дават явно желания ефект в Иран. Берлин трябва също да съдейства за укрепването на онези сили в недолюбваното американско правителство, които се застъпват за твърди, но все пак миролюбиви действия. Който не подкрепи сега санкциите, той увеличава риска в Белия дом отново да се наложи безумната линия на вицепрезидента Чейни.

И няколко мнения по състоянието на стопанската конюнктура в Германия. ФАЦ отбелязва:

Не всички, които имат думата в берлинското коалиционно правителство, извличат от по-слабите икономически данни правилното заключение да се действа предпазливо при нови начинания. Вместо това министърът на труда Мюнтеферинг потвърди отново плановете за увеличаване на минималната надница от началото на идната година. Министърът явно изобщо не го е еня, че тъкмо тази политика застрашава работните места и всъщност никак не помага тъкмо на най-слабите сред трудещите се.

Ето гледната точка на НОРДБАЙРИШЕР КУРИЕР:

Министърът на икономиката разчита на потребителите като мотор на стопанския растеж. Само да внимава да не се окажат криви сметките му! Защото повишенията на цените по различни пера изсмукват парите от джобовете на хората: хляб, бира, масло, бензин, дизел, услуги – накъдето и да погледне човек, навсякъде цените дърпат нагоре. Това естествено потиска хората и им разваля настроението, когато става дума за нови разходи.

Една друга тема, която стои в центъра на вниманието, е железничарската стачка. ВИСБАДЕНЕР КУРИЕР пише:

Много ясно, че пътниците започват вече да нервничат. Защото все пак в края на каквато и да е и колкото и дълга да е стачна борба трябва да стои някакъв компромис. Изглежда много невероятно шефовете на железниците да излязат невредими от сегашния сблъсък; но същото се отнася и за профсъюзите с техните искания за повишения на заплатите.

В ТАГЕСШПИГЕЛ четем:

Шефът на железниците Медорн трябва колкото се може по-бързо да покани железничарите на официални преговори, а профсъюзният лидер Шел трябва най-сетне да се завърне от лечението си. Двамата биха могли да се споразумеят преди окончателното поражение на единия от тях. Ако бъдат позволени стачки на влаковете, пътуващи на дълги разстояния, както и в товарния транспорт, тогава губят железниците; ако не се стигне дотам, тогава губещи са железничарите. Рискът е прекалено голям и за двете страни.