Преглед на печата

Всекидневникът “Пфорцхаймер цайтунг” се спира на гледаното в момента от Федералния конституционен съд в Карлсруе дело за законността на видео-проверките на автомобилни регистрационни номера в Германия, всекидневно, милиони пъти и автоматично сравнявайки номерата с онези 2 милиона и 700 хиляди, регистрирани в Германия и в други Шенгенски държави като откраднати или нямащи застраховка “гражданска отговорност”:

Ето какво пише “Пфорцхаймер цайтунг”:

“Теоретически за новите усърдия в издирванията и разследванията няма никакви граници. Какво бихте казали за превантивни обиски на жилища например? Едва след като всички германци се превърнат в заподозряни, подобно развитие би достигнало кулминацията си. Това дори хардлайнърите не могат да го искат – страна, в която всеки отделен гражданин се разглежда предимно като потенциален престъпник”.

Щутгартер цаййтунг” за проблема с пенсионните каси:

“Тъй като отрицателните удари в икономиката никога не могат да бъдат изключени, чувството за отговорност повелява, да се създаде резерв за черни дни. Макар и пред вид на високите суми редица политици и индустриалци да изпадат в мечтания, трябва да предупредим за опасността от изграждането на погрешни представи за нещата. Така или иначе пенсионната осигуровка трябва всеки месец да изплаща парите на над 20 милиона пенсионери. Престъпно небрежно би било да се кара все така късогледо”.

Вестник “Франкфуртер Рундшау” коментира стачната вълна във Франция:

“Методът на Саркози е “Колкото се може повече с един удар”. Този удар обаче все пак може и да се размине с целта. Не само във Франция е рисковано силовото и бързо налагане на онова, което се нарича модернизация”, когато цената на хляба /в случая на багета/ не се харесва на населението. Поради което сега французите се солидаризират с искането на стачкуващите държавни служители за повече пари в портмонетатат, а рейтингът на великия реформатор Саркози пада. Също и при масивните съкращения в бюджетната сфера мнозина французи внезапно съзират призрака на възможната собствена съдба. Учители, здравни работници, служители на пощите и телекома, към които се присъединяват и множество студенти. Все още Саркози действа според девиза: “Който има много врагове,заслужава и много почести”. Може обаче “мосю льо президан” скоро да му се наложи да изпраща привържениците си на улицата, за да спасяват честта му.

Мюнхенският “Зюддойче цайтунг” намира похвални думи за Италия и италианците във връзка с последните развития на Апенинския полуостров:

“Италия може да се надява. Очертава се ново подреждане в политическия живот. Като се има предвид старата система, това е добра вест. Както изглежда, гражданите вече са се настрадали и да се виждат принудени да накарат политическата каста да се подложи на лечебна диета. Огромните масови демонстрации през последните месеци, в които участваха милиони граждани, за симптом на жизнеността. Боледуващата Италия изглежда достатъчно здрава, за да пристъпи камо самолечение”.

Ето накрая на днешния преглед на германския печат и откъс от коментара на дюселдорфския всекидневник “Ханделсблат” за аграрната политика на ЕС:

“С предложенията на Комисията на ЕС за по-нататъшното развитие на започнатата в 2003 г. аграрна реформа, тежък удар понасят източно-германските крупни чифлици. Комисията възнамерява да им съкрати преките помощи масивно. Дали на еврокомисарката по селското стопанство Мариан Фишер Бьол ще й се удаде да наложи в крайна сметка плановете си въпреки съпротивата на Фермерския съюз и министъра на селското стопанство на Германия Зеехофер, не е сигурно. Би било обаче желателно. Защото досега практикуваните субсидии бяха твърде еднозначно стимулираща за големите стопанство. 20 на сто от получателите получаваха по този начин 80 процента от помощите.”