Преглед на седмичните издания

Седмичните издания пишат за положението в Зимбабве и в ГСДП, за предстоящите избори в Италия и за споровете около пенсиите в Германия. Централна тема са и протестите срещу тибетската политика на Китай, които съпътстват олимпийския огън. В уводната статия на Ди Цайт четем:

Китайците изпуснаха властта над образите, свързани с Олимпиадата. Най-натрапчивият символ е

угасеният олимпийски огън

Хиляди полицаи и цяла кохорта яки китайци не успяха да осуетят случилото се: пренасянето на олимпийския огън се превърна в митинг срещу репресиите в Тибет. За Китай това са родилните мъки на приобщаването към световните лидери. Пропагандният лозунг „Пътешествие на хармонията”, с който китайците окичиха пренасянето на олимпийския огън, се върна като бумеранг при тях с болезненото съобщение, че вместо хармония, Пекин налага потисничество. Китайците обаче се засягат. Режимът обяви протестите за „саботаж, зад който стоят сепаратистите и кликата на Далай Лама” и дори вкара в затвора активисти на мирното движение. Така ли се отблагодарява Китай на спортните функционери по цял свят, които отхвърлиха предложението за бойкот? Ако властниците в Пекин отговорят на сдържаното поведение на западните страни не с отстъпчивост, а с ескалация на потисничеството, привържениците на умерената позиция ще се окажат в грешка. Защото очевидно не само конфронтацията, но и прекаленото съобразяване с китайците води до втвърдяване на позицията им. Какво да се прави при това положение? Протестите от последните дни показват, че е подвеждащо да се съсредоточаваме само върху

идеята за бойкот

Защото това хем улеснява китайците да се представят като жертви на западната арогантност, хем усложнява живота на критичните спортисти. В действителност между огромния скандал и затварянето на очите има още много възможности за творческо несъгласие с китайската политика. Част от атлетите смятат да носят синьо-зелени гривни с надписа „Спорт за човешки права”, плувците ще се намятат с яркожълти хавлии, които напомнят расата на тибетските монаси, а по стадионите ще се развяват безброй бели шалове – символът на Далай Лама, пише Ди Цайт. Другият голям седмичник, Райнишер Меркур, коментира една интересна европейска тема:

Нели Крус също се е замислила за

благополучието на европейските потребители

Като главна защитничка на конкуренцията холандката неуморно се бори срещу картелите – и съвсем между другото прибира крупни суми. Защото онези фирми, които се договарят помежду си за равнището на цените и разпределят поръчки под масата плащат солени глоби. През 2007 година комисарката по защита на конкуренцията внесе в бюджета на ЕС близо три и половина милиарда евро – два пъти повече отколкото година по-рано. Сред глобените са и германски топ-концерни като Сименс и Тисен-Круп.

Комисарката Крус не разбира от шега

Тя дори планира акция за подпомагане на жертвите. В близко бъдеще те вече ще имат възможност да искат обезщетения и да търсят по съдебен ред възстановяване на всички свои загуби, плюс лихвите. Нели Крус вече чертае пътя, по който успешно да се придвижват исковете за обезщетение. „Хората в Европа заслужават повече,” каза комисарката наскоро по време на представянето на своя стратегически документ.