Преглед на седмичния печат
16 май 2004Ето откъс от рецензията:
”Няма съмнение, античността ни е завладяла здраво. В политическия дебат, на книжния пазар и най-вече в киното склонността към древните и неудържимият стремеж към колосалното не могат да останат незабелязани. Взаимстваното от древния Рим понятие ”империя” е вероятно най-често използваното в дискусиите по глобализацията и американската политика. От списания и научно-популярни издания древните келти и егихтяни се преоткриват ежемесечно, а из детските стаи популярните чудавища на дигиталната ера бяха заменени от бойци, напомнящи митологиите. Вечно преуспяващите романи за античността отново попадна в радара на критиците с книгата на Робърт Харис за гибелта на Помпей, докато Холивуд с целия си производствен апарат се нахвърля на истории, където в най-добрия случай се мяркат не особено цивилизовани мъже с назъбени от употреба мечове и развяващи се пера на шлемовете.
Още преди старта му в кинотеатрите за филма на Волфганг Петерсен ”Троя” може да се каже, че вдига пушилка. От маркетингова гледна точка, защото е оповестен като една от най-скъпоструващите с бюджет от 200 милиона долара продукция на всички времена. А от друга, защото невъобразими войнишки маси маршируват по горещия пясък на антична Мала-Азия. В заключение на рецензията се казва: ”Холивуд, на който иначе винаги се изтъкват реакционните му тенденции, отчита сломения дух на американската армия по странен начин, обявявайки в новите си мейнстрийм продукции войната за парадигма на мъжкото съществувание. В историческия монументален филм фабриката за мечти изненадващо откри един жанр, позволяващ по заобиколен начин да се третира онова, за което политицте не обичат да говорят. Поне на екрана изглежда ясно, че вече не е достатъчно да бъдеш истински мъж в техничезираните материални сражения на съвремеността. Че ще има убити и дифузни фронтове, докато целите на войните, чиито край вече трудно може да се предвиди, стават все по-неясни.”
Друга актуална тема за седмичния печат е продължаващата икономическа стагнация в Германия. Католическият седмичник от Дюселдорф ”Райнишер Меркур” под заглавие ”Бедната Германия” между другото отбелязва следното:
”Днешните дългове са утрешните данъци. Ето защо, въпреки всички съмнения и колебания единствената програма за инвестиции в бъдещето, въпреки всички конюнктурни обрати, си остава последователният курс към икономии. Последователността и надеждността във финансовата политика са най-важният капитал на доверието за една дълбоко сломена духом икономика. По отношение на данъчната и акцизната политика червено-зеленото германско федерално правителство отдавна вече се отказа от претенциите си за реформаторство. Квотата на държавното участие междувременно е 48,7 %. А и думите на канцлера за голяма данъчна реформа, изречени на 21-ви декември 2003 год. отдавна вече бяха взети обратно. Намаляването на субсидиите очевидно вече не се използват за цялостна реформа на враждебно настроената към високите постижения и конкурентоспособността фискална система, а за закърпване на бюджетни дупки, а също така и за популяризирането на шикозни програми за бъдещето сред електората. Поне за изборите за Бундестаг през есента на 2006 година се очертава вече доста интересен конфликт по отношение на принципното положение и въпроса: "повече или по-малко държавна намеса?" Ако опозицията представи убедителна насрещна концепция, политиката в Берлин отново ще стане по-активна и напрегната. В противен случай някой ден наистина ще може да се възкликне: бедната Германия!"