Преглед на седмичния печат

Няколко са общите теми за седмичните издания: иранската ядрена програма и бъдещето на страната, тежкото положение на Курт Бек, лидера на ГСДП, цената на петрола. Ди Цайт избира за тема на седмицата въпроса "Защо жените живеят по-дълго?", а Райнишер Меркур посвещава обширна статия на отношенията между германските църкви и вселенския православен патриарх Вартоломей. Същият вестник пише и за ситуацията в Зимбабве и половинчатите усилия на Африканския Съюз:

Трудно можем да кажем кое е по-лошото: че Мугабе отново фалшфицира изборите в Зимбабве или пък, че лидерите на Африканския Съюз не събраха смелост да го изключат от редовете си. Очевидно

Африка отново сама си направи много лоша услуга

Съседките на Зимбабве безучастно наблюдаваха как 84-годишният диктатор игнорира очевидната си загуба на изборите, как подложи опозицията на репресии и пак заграби властта. Южноафриканският президент Табо Мбеки говори за "тиха дипломация", но това всъщност е страхливо мълчание в полза на някогашния му съратник. Мугабе не възнамерява да допусне опозицията до каквато и да е власт, както го призовава Африканският Съюз. И защо ли да го прави, след като съседите му признават легитимност? Положението е отчайващо, неуместни са и идеите за международна интервенция в Зимбабве. Не само, защото Русия и Китай, които по традиция подкрепят диктаторите, ще блокират в Съвета за сигурност подобно предложение. Такива планове нямат никакво бъдеще, понеже държавите в региона все още не са поискали международна помощ - независимо че са пряко засегнати от вълната бежанци, които само в Южна Африка вече са 3 милиона. Хартата на ООН не случайно постановява, че регионалните съюзи носят най-голяма отговорност за регионалната сигурност. Тъкмо с тази цел преди 45 години беше създаден и Африканският Съюз. До ден-днешен обаче той още не е доказал правото си на съществование. И в Судан, и в Зимбабве убийствата продължават, независимо от африканските миротворци, разположени на място.

От Ди Цайт ще цитираме кратък коментар за чистота на въздуха в олимпийската столица Пекин:

Остават само 40 дни до олимпиадата в Китай, а небето над Пекин отново е жълто

Смогът е захлупил столицата вече дни наред. Преди време се надявахме, че въздухът над този град може да се оправи. Че някой ден ще можем да отваряме прозореца на хотелската си стая в Пекин през лятото. Че ще бъде възможно да караме велосипед, без да се отровим. Тази надежда се появи, когато в Пекин въведоха централното отопление и въглищният прах поизчезна. По същото време Пекин получи и домакинството на олимпийските игри. Тогава още се говореше за "зелена олимпиада". И защо не? Нима Пекин многократно не е доказвал, че успява да постигне всяка поставена цел? И нима компартията няма да даде всичко от себе си, за да опази от кашлицата световното спортно братство? Такива наивни неща си мислехме тогава. Днес въздухът в Пекин е точно толкова непоносим, колкото е бил винаги. Каквито и успехи да регистрират екологичните власти, в китайската столица все още не може да се тича за здраве. Да, градът видимо благоденства и се радва на живота, но това изобщо не означава, че можем да поемем въздух с пълни гърди.