Преглед на списанията ”Шпигел”, ”Щерн”, "Фокус”

”Внимание, потоп!”, четем на заглавната страница на списание ”Шпигел”. То посвещава темата на броя си на глобалното затопляне и представя убедителни аргуметнти за значимостта на проблема, който малцина вземат на сериозно. От глобалното към конкретното: списание ”Фокус” се посвещава на терапиите, с помощта на които човек може да преодолее болките в кръста ипредлага списък с имена на лекари-специалисти. ”Новата ни серия – Историята на германците”, отбелязва на корицата си ”Щерн”. В първата част от поредицата е включено и есе, което без съмнение би трябвало да повдигне националното самочувствие на германците. В есето под заглавие ”Страната има нужда от нови предци” се казва: ”Ние обичаме Средиземноморието и мостовете на Прага. Ние се чувстваме европейци и това не е чудно, точно това сме били винаги.” Ще ви представим по-подробно коментара на списание ”Щерн”, озаглавен: ”Гухоням в Берлин”. Тезата му: германските управляващи не чуват, какво им казват хората и не им обясняват,какво правят. Провалът в политиката е предшестван от провал в комуникацията”. В коментара четем:

Ето така изглежда разклатеното доверие, така се измерва степента на едндо земетресение на политическата коминикация, на разибрателстоввто между управляващи и народ. Три четвърти от германците са на мнение, че здравната реформа се влоши медицинското обслужване в страната и в същготовреме ще го оскъпи. В същия ден, в който тези данни бяха оповестени, специалистите на управляващата широка коалиция се оплетоха в неразбираеми формулировки и се опитваха да се защитят. Явно беше, че не осъзнаваха, какво става навън. Те говереха напразно и не можеха да убедят никого, защот самите те не са убедени в това, което вършат. Досега в дългата история на политическите заблуди, такова нещо не се беше случвало. Никой в управляващата коалиция не е убден в тази реформа. В ХДС смятат дори за грешка предначертания път към държавната медицина със строго определената вноска в здравноосигурителната каса и гигантски здравен фонд. Само че Ангела меркел – техния лидер и канцлер , го иска. Когато обаче три четвърти от хората не вярват в това, което им се обещава, политиците, би трябвало да се вслушат в гласа им. Да спрат, това, което е запланувано и да проявят независимост, сила и смелост, за да преосмислят намеренията си , да започнат наново. Когато народът не е убеден в това, което му се внушава, тогава политическата комуникация е нарушена, а политиката- пред провал. Тогава връзката между управляващи и управлявани се къса. Когато се управлявава глухонямо, със запушени уши и уста, тогава демокрацията изчезва. Тогава на бунището процъфтяват такива идеи като тази на лидера на Лявата партия Лафонтен, който призова, да се разрешат със закон политическите стачки, за да можели хората да се отбраняват.

Днес в Германия липсват не само действени и решителни политически лидери с харизма, но и убеждения, и нужните към тях слогани, които да обясняват най-важните проекти. Да не говорим за това, че парламентите отдавна не са форум за открити разговори с народа, а партийните конгреси са изгубили значението си на продуктивни дискусии и инициативи, идващи отдолу. Политиката се оставя в ръцете на медиите, пренебрегвайки собствените си възможности. Тя обаче не е в състояние да развие нови, използвайки медиите. Видеопосланието на канцлерката Меркел тази седмица биват осмивани. При това точно Интернет би могъл да се използва като възможност за тестване на настроенията сред хората чрез дискусии. По този начин би могла да се развие и директната демокрация – чрез гласуване за кандидати и партии. Що се отнася до спосолността да комуникираш, има гении по рождение. Всъщност обаче ковукиацията е занаят, който изисква образование, опит и стратегическо мислене, с други думи – експерти. Ето защо не би трявало правителствените говорители да бъдат папагали, повтарящи едно и също, кацнали на работо на канцлера. Те трябва да са самостоятелно действащи посредници в комуникацията с обществеността, да имат министерски ранг и глас на правителствената маса, и една задача- да предотвратяват появата на политически бедствия, се казва в коментарла на списание “Щерн”.

Ще ви представим накратко и статия от списание Фокус, в която се описва цитат: “похода на китайците към Африка”. В статията четем:

Рядко се еслучвало, африканските държавни и правитлествени ръководители да се чувстват така ухажвани както миналата седмица. Китайската държавна телеграфна агенция отбелязваше пристигането на всеки едни от тях в Пекин – 48 души при това! По шосето от летището към града, прочистено от досадни таксита и камиони, африканците бяха привествани от огромни плакати със слонове, фламинго и вождове. На тях беше изписано и мотото на африканско-китайската среща на върха: “Дружба, мир, сътрудничество и развитие”. В пекинските магазини звучеше африканска музика, а продавачи на вестници разпространяваха най- важните правила в африканските обичаи.

Китай празнува 2006-та година, обявена за година на Африка и търси усилено, както никога досега суровини, пазари за стоките си и влияние върху пълния с природни богатства континент. Така 53-те африкански държави се превръщат във важен и крайно необходим съюзник на Пекин в международните организации с цел, да се предотврати доминантата на западните държави и да се попречи на признаването на Тайван. По примера на ООН китайското ръководство прегръща африканските правителсттва все по-силно, използвайки коктейл от дипломация, търговия и културен обмен.Нпаример: пекин изпраща хиляди доброволци в помощ на бедните страни, най-вече лугари и санитари и плаща стипендии за следване. 11 хиляди африканци са завърши по този начин образованието си. В африканските страни се създават китайски културни институти, в които се превоподава китайски. С 15 африкански страни са сключени споразумения, които улесняват посещенията на китайски туристи. Освен това Пекин иска да полира имиджа си и да се оттласне от влиянието на западните дсържави, бивши колониални сили в Африка. Това естествено среща радушен прием у мнозина. “Китай застъпва принципа на равнопоставеността на всички нации и не поставя условия за оказваната от него помощ. Западът не се държи така спрямо нас, казва премиерът на Лесото.

Основна движеща сила на китайската офанзива са безприемерния икономически бум в страната и необходимостта от нови източници на енергия и метали. През 2005-та година страната е внесла 38,4 милиона тона нефт от Африка. Засега китайския внос на нефт не може да се мери с американския, например. Въпреки това американците се опасяват, че субсидираните от държавата китайски фирми ще бъдат предпочитани от африканските партьори. А правозащитни организации и западни правителства разкритикуваха Пекин, защото не подбира при избора си на партньори и по този начин укрепа господството на някои африкански диктатори, пише списание “Фокус”.