1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на Шпигел, Щерн, Фокус

22 ноември 2004

В интервю за списание "Фокус" първият философ на Германия взема на прицел главно външната политика на президента Буш.

https://p.dw.com/p/AuNY

Той констатира, че днес на международно равнище се действа твърде бързо и се преговаря твърде малко. Кой е виновен? Хабермас обяснява това развитие с издигането на САЩ след 1989 до единствена свръхсила на света. "Америка имаше две възможности: или да стане локомотив на по-нататъшното задълбочаване на международното право и превръщането му в един космополитен ред или пък да преследва само собствените си цели. Сегашното правителство избра втория път, скъсвайки съзнателно с американската традиция на интернационализма" - казва Хабермас.

Той е обезпокоен и от някои обществено-политически развития вътре в Америка, например бъдещия състав на Върховния съд - "последната инстанция, която може да противодейства на постепенното заличаване на разделението между държава и църква". Избуяването на религиозността в САЩ е особено интересно, казва Хабермас, защото то е в противоречие на тенденцията в Европа. Той смята, че това е следствие от неувереността, последвала 11 септември 2001. "Религиозно мотивираните терористични акции предизвикаха религиозна реакция." В кампанията се включили и медиите. "Само индоктринацията и липсата на информация могат да обяснят преобладаващото одобрение за войната в Ирак, както и изборната победа на Буш" - заявява философът в разговора със списание "Фокус".

Не по-малко главоболия от Америка му причинява и Европа, която е "в жалко състояние", защото е неспособна да заеме единна позиция и да действа сплотено в света. Хабермас смята, че единственият начин да се повиши дееспособността на ЕС е чрез формирането в него на ядро от силни държави. Той твърди, че "Европа на различните скорости" би облекчила и процеса на започване на преговори с Турция - един процес, впрочем, който германският философ смята за необратим.

Корнелиу Вадим Тудор се надява в края на този месец да стане президент на Румъния. Той не е човек на мекия брус: поне до неотдавна любимите мишени на Тудор бяха брюкселската бюрокрация и националните малцинства, най-вече циганите и евреите. С оглед на президентските си амбиции той изостави ултрадесния националистически тон, но и в "пречистен вид" Тудор си остава крайно спорна фигура - поради сенките на миналото.

В статия за преодоляването на миналото в Румъния, списание "Шпигел" напомня, че наскоро се стигна до скандал след като учреждението за работа с архивите на Секуритате, някогашната комунистическа тайна служба, даде опрощение на Тудор; това означава, че той не може повече да бъде воден за бивш агент на Секуритате.

Случаят Тудор съвсем не е единственият от този род. 15 години след кървавата революция, с която румънците се отърсиха от диктатурата на Чаушеску, осмислянето на миналото далеч още не е приключило - доколкото изобщо е започнало. "При нас комунистите наследиха комунистите", оплакват се много румънци. Предълъг е списъкът на онези, които служиха на диктатора Чаушеску и които сега отново са се загнездили в политиката или бизнеса.

Абсурдното е, пише "Шпигел", че пазител на планината от досиета на Секуритате е тъкмо службата за вътрешна сигурност, която систематично отказва да предостави изискваните досиета - поради "съображения за национална сигурност". Затова не е учудващо, че от около 15 хиляди служители и стотици хиляди сътрудници и доносници на Секуритате до днес са обнародвани имената едва на сто души. Статията на списание "Шпигел" завършва с мазохистичната прогноза на историка Стеярел Олару: "При нас разчистването на миналото ще продължи повече от сто години".