Преградите пред българския бизнес

„БСП и ДПС се канят да направят данъчни подаръци на хазартния бизнес. Проектозакон предвижда налогът върху повечето игри на късмета да падне близо 3 пъти.” - из новините на в. „Сега”

Днешното българско правителство заговори още в началото на мандата си за две от основните си задачи: подкрепа за малкия и среден бизнес и създаване на нови работни места. Във втората половина на август след драматични дебати и президентско вето бе гласувана актуализация на бюджета за 2013-та, като един от основните аргументи на управляващите бе, че стъпката се предприема, за да се осъществят отложените разплащания с бизнеса. Днес широко се дискутира и миналият вече на първо четене бюджет за идващата година, който социалният министър Хасан Адемов определя като “социално ориентиран”. Финансовият министър Петър Чобанов пък, аргументирайки в полза на направените от правителството сметки, обяснява, че бюджет 2014 е основа за икономически растеж и устойчиво развитие. Десни експерти го провиждат като рестриктивен за бизнеса и укрепващ статуквото. “Бюджет 2014 ще бъде поредният, в който данъкоплатците ще плащат милиони за издръжката на неефективни структури без особена полза”, пише в тази връзка журналистката Петя Славова.

Много мнения, малко яснота

Мнозина експерти изказват мнението, че страната се задъхва не само заради нестихващите протести, но и заради осезаемата липса на икономически перспективи и възможности за разгръщане на предприемачеството. Явор Джонев, съосновател на Сирма Груп холдинг, вижда протестите и трудностите пред бизнеса в общ контекст. Според него гражданската позиция днес означава да не се мълчи, защото „са прекрачени фундаментални граници”. „Може да се каже, че предишната власт достигна тези граници, а сегашната ги премина”, категоричен е Джонев.

Предприемачът Христо Попов, собственик на фирмата „Фастрак”, който работи в тясно сътрудничество с американски и европейски фирми и консултира изграждането на предприятия в Източна Европа, смята, че в България от години отсъства целенасочена визия за подкрепа на бизнеса и създаване на работеща бизнес-среда. „За да направиш бюджет, от който да дадеш пари на някого, трябва да ги вземеш от фирмите. Затова и основният фокус на правителството и парламента трябва да е съсредоточен върху подкрепа за бизнеса и предприемачеството, а не в популистки дискусии”, казва Попов и добавя: „Под финансова помощ разбирам не субсидии, а държавна гаранция за банкови кредити. Това е същинският начин да пазиш гърба на предприемачеството. Не по-маловажно е да се отварят и врати за износа, защото всеки български бизнесмен плаща твърде висока цена за малкия пазар”.

Христо Попов обяснява насъщната необходимост от създаването на цялостен контекст - или “екосистема”, както се изразява той, в която да се осъществява бизнес: “След като държавата си създаде ясна програма кои индустрии ще се развиват, необходимо е те и съпътстващите ги бизнеси да получат помощ. Ако решението е в полза на селското стопанство, например, тогава се съсредоточава ресурс за подпомагане на производството на торове, напоителни системи, изграждане на консервни фабрики и прочие. Сега нещата са на парче, следват случаен или партиен принцип, а отсъства целенасочената логика на държавната политика спрямо бизнеса”.

Причини и следствия

Управителят на Булко Комерс ЕООД Николай Коларов, предприемач с дългогодишен международен опит, е убеден, че “най-важната причина за високата безработица и тежкото състояние на българското предприемачество е високата лихва по кредитите в България. Липсата на държавна политика, закони и нормативна база, които да не облагодетелстват банките, на практика унищожиха малкия и средния бизнес в България”.

Казано накратко: шансовете за преодоляване на общественото напрежение са именно в перспективите, които почтеният бизнес би могъл да предложи. Той затова и очаква държавна подкрепа, включително от бюджета, който утре именно фирмите ще "пълнят". А подготвяните данъчни облекчения за хазартния бизнес едва ли окуражават някого. Освен, естествено, късметлиите, заради които се „опакова” този данъчен подарък.