Предизвикателства пред членството на България и Румъния в ЕС
6 юни 2006
Кои са политическите и икономически предизвикателства, пред които са изправени България и Румъния, но и самият ЕС след приемането им за пълноправни членове? Известни германски политици и експерти дискутираха един цял ден заедно с български и румънски колеги. Според германския заместник-външен министър Гернот Ерлер членството на двете страни в ЕС трябва да бъде не по милост, а заслужено. Само така според него германските политици могат да убедят обществеността в необходимостта от поредното разширяване на ЕС. Освен това, добави Гернот Ерлер, успехът на България и Румъния ще остави отворена вратата на ЕС към страните от Западните Балкани.
Българската европейска министърка Меглена Кунева хвърли поглед напред към едно малко видимо предизвикателство след приемането на страната й в ЕС. А именно: готовността на България да поеме сама отговорност като равноправен съюзник в ЕС след дългогодишен мониторинг и напъствия по строго определен план. ”Ние не се чувстваме като ученици, които могат да правят само това, което им каже учителят им”, категорична беше Меглена Кунева.
Естествено в дискусията около политическите предизвикателства пред България и Румъния бяха споменати неведнъж недостатъците, посочени в последния доклад на Еврокомисията: борбата срещу организираната престъпност и корупцията, прането на пари, но и недодстатъчно напредналата реформа в правосъдието на България. Не липсваха и конкретин примери за други проблеми, с които се сблъскват германските бизнесмени в Румъния и България. Представители на двата големи концерна: Даймлер Крайслер и Сименс, както и на Източната комисия на германската икономика припомниха за недостатъчната прозрачност в конкурсите за държавни поръчки, за прекомерно удължаваната им процедура, за голямата бюрокрация. Позицията на Михаел Инакер от Даймлер Крайслер:
Проблемите, които не се изчистят сега, ще бъдат трудно премахнати в последствие при пълноправното членство в ЕС.
Инакер изрази също така опасенията си от това, че в двете страни се провежда класическа индустриална политика, чието внимание е насочено само към големите фирми и концерни в чужбина.Според Инакер София и Букурещ трябва да са заинтересовани от развитието на дребния и среден бизнес. Представителите на Даймлер Крайслер и Сименс бяха категорични:като цяло опитът им в България и Румъния е много положителен. Икономическите критерии за членство обаче са само инстручент в големия политически проект- обединена Европа. Това припомни в края на конференцията Елмар Брок, председател на комисията по външни работи в Европейския парламент. В този смисъл, той предупреди, че спрямо двете страни няма да се правят компромиси относно предоляването на посечението от Еврокомисията недостатъци.