Преди изборите в България

Първата и основна дилема, която българите ще трябва да решават до неделя е дали да отидат да гласуват или не. Предопределеният на пръв поглед изход от битката за президентския пост, както и идейната несъвместимост на мнозинството десни избиратели със сочените от социолозите двама кандидати за почти сигурния втори тур, вероятно ще увеличат групата на онези, които ще предпочетат всичко друго, но не и разходката до избирателните урни. Във финалната права на президентската кампания социолозите прогнозират активност в първия кръг около 40 процента от имащите право на глас, което говори за нисък градус на политическата мотивация, вяла предизборна надпревара и засилваща се неприязън на хората към политиката и нейните лица. Призивите на левицата да реши вота още на първия кръг в полза своя кандидат – сегашния президент Първанов – със сигурност ще се окажат безмислени, тъй като извън твърдото ядро на БСП и дисциплинирания и нямащ собствено мнение електорат на ДПС те нямат особена чуваемост. От друга страна омекналите до съмнителна неузнаваемост предизборни изяви на кандидата на “Атака” Волен Сидеров, както и разумните, но лишени от харизма и остри политически подправки послания кандидата на четирите десни партии Неделчо Беронов трудно могат да провокират особен изборен ентусиазъм.

Действено въодушевление сред избирателите не успя да предизвика дори и риториката на бившия конституционен съдия Георги Марков, също кандидат за държавен глава от странната политическа формация “Ред, законност и справедливост”. Въпреки неговите ловки и впечатляващи обещания към определени групи дясно мислещи избиратели, гласът му стигаше до тях изкривен от подозренията за сътрудничеството му с някогашните комунистически тайни служби. Изявите на другите двама кандидати от националистическата група – проф.Григор Велев, кандидат на обединението “Целокупна България” и известния с обърканата си политическа кариера независим кандидат, напуснал междувременно партията “Атака”, Петър Берон – създаваха по-скоро екзотичен политически фон на кампанията, отколкото допринасяха за нейната целенасочена ориентация.

Втората трудно решима дилема за избирателите ще бъде идентифицирането им с обещанията на кандидат-президентите. Потенциалните гласоподаватели вече се лутат някъде между клетвите на левия кандидат да остане президент на всички българи и заканата на кандидата на “Атака” да изиска обявяването на ДПС за неконституционна партия, между думата на Първанов да продължи да бъде социален президент, обещанието на Беронов да възстанови законността в България и твърде “мачисткото” намерение на Сидеров да спре демографската криза. Кандидатът на крайните националисти, от друга страна иска да разобличава управлаващите, а неговите съперници отляво и отдясно апелират за отстояване на надпартийния характер на президентската институция и съответно за поправки в сегашната конституция. На кого да повярва избирателя, след като на състоялия се през уикенда втори телевизионен дебат, този път между сегашния държаван глава Първанов и подкрепяния от четирите десни партии Беронов не беше даден отговор на фундаменталния въпрос, който обединява българите от всички разцветки на политическия спектър – доколко справедлив беше досегашния преход към демокрация и пазарна икономика и какво предлагат ключовите кандидати за в бъдеще в тази насока. И дума не стана на този дебат за състоянието на българската природа, за “строителния тероризъм”, който съсипва и малкото останали запазени кътчета на черноморското крайбрежие и по българските планини.

Третата дилема, пред която ще бъдат изправени избирателите на втория кръг от изборите, който според социолози е толкова сигурен, колкото и участниците в него, ще е най-трудната. Ако се потвърдят очакванията, че един срещу друг предстои да застанат бившия лидер на наследничката на комунистическата партия, а сега управляваща БСП и сегешен държавен глава, и водача на крайно-националистическата ксенофобска формация “Атака”, когото една социоложка нарече в печата “човек с откровено фашизоидни виждания”, дилемата пред огромен сегмент от избирателите ще бъде почти нерешима. За почтените, демократично мислещи българи, изборът между доскорошен комунист и сегашен “национал-популист” би бил неморален от каквато и да е гледна точка, поради което съществува голямата вероятност следващият държавен глава да бъде избран, или по-скоро преизбран, на втори кръг със санитарно нисък брой гласове. Всичко това би поставило под сериозен въпрос не само тежестта на президентската институция, но и авторитета на българския държавен глава през следващия мандат.

Авторитета на президент, който първи ще поведе страната в нейния бъдещ европейски път.