Преди срещата Буш-Ердоган

Освобождаването на 8 турски войници от пленничество в Северен Ирак вчера доведе до известно разведряване в обстановката по турско-иракската граница. Изглежда, че вече дават резултат разговорите между турското ръководство и официални американски представители. Такива се проведоха миналата седмица в рамките на Истанбулската конференция за Ирак. Освен това през последните 48 часа са били затворени и редица местни представителства на ПКК в Северен Ирак.

Дали тези мерки обаче ще се окажат достатъчни за охлаждането на страстите край Босфора, остава доста съмнително. Ето едно доказателство за това, което откриваме в думите на турския външен министър Али Бабаджан:

“Огромни са очакванията ни от САЩ. В борбата срещу тероризма, в която участваме и ние, американското правителство играе основна роля. Свърши времето на думите, сега трябва да се действа.”

Двойнствената игра на Вашингтон

И наистина – ключът за решаването на кризата се намира във Вашингтон. От известно време насам Белият дом играе много странна игра – от една страна САЩ са съюзници на Турция, отказва обаче да изпълни искането на Анкара за съвместна турско-американска военна офанзива в Северен Ирак.

И това е разбираемо, ако вземем предвид желанието на Вашингтон да не допусне откриването на още един фронт в Ирак. В същото време обаче американците се вкараха в собствен капан, защото от една страна определят кюрдските бунтовници в Северен Ирак като общ враг, от друга обаче подкрепят с оръжие и пари аналогичната на ПКК партия на кюрдите в Иран, която се бори срещу режима в Техеран.

Затова и не бива да ни изненадва особено това, че Анкара гледа доста скептично. Ето как оценява ситуацията турският политолог Русен Чакир:

“Американската външна политика не се интересува много от случващото се в Северен Ирак. Основната и грижа е Ирак като цяло, но така също Иран и Сирия. Що се отнася до кюрдската организация в Иран, която е разклонение на ПКК, то тя се вписва в американските интереси в Иран. Възниква въпросът – ако САЩ решат да се включат в действия срещу ПКК, това как би се отразило на посестримата и в Иран? И двете организации се ръководят от щабове, разположени на територията на Северен Ирак. Затова е невъзможно, действия срещу ПКК да не засегнат същевременно и крилото, действащо на иранска територия. Тук става въпрос за две силно преплетени структури.”

Залози и козове

Какво решение ще предложи на фона на тази сложна ситуация американският президент Буш на своя гост – турския премиер Ердоган днес, е трудно да се прогнозира. В случая залогът изобщо не е в това, Ердоган да бъде убеден, да не предприема военна офанзива в Северен Ирак, тъй като самият той е против такава операция. Неговата грижа е общественото мнение в Турция.

Ако противно на очакванията днес във Вашингтон не бъде постигнато решение, Турция държи още един жокер в ръкава си – тя просто може да затвори за самолетите на НАТО летището си в Инджирлик в Югоизточен Анадол. Това би засегнало много тежко американците, тъй като през тази турска база сега преминават ¾ от всички доставки за американските войски в Ирак.