Представена бе студия на Службата по досиетата на източно-германската тайна ...

Да го наречем условно "Кемал". Знаел добре немски език, разполагал с много контакти, симпатизирал на социалистическите идеи, без да бъде член на политическа партия и през пролетта на 1981 година се нуждаел от помощ: разрешението му за пребиваване в Западен Берлин изтичало и бил застрашен от експулсиране в Турция. Всичко това превръща Кемал в обект на засилен интерес за Щази, която твърде небюрократично се притичва на помощ и:

Хербстрит: "...му намира жена от източен Берлин, за която да се ожени. Не жената разрешават да се изсели в Западен Берлин. След като по този начин гастарбайтерът се оказва женен за германка, разрешениету му за трайно пребиваване е гарантирано."

Този случай обяснява Георг Хербстрит, научен сътрудник от Федералната служба за досиетата на Щази, е характерен за методите на източно-германската тайна служба при вербуването на сътрудници-чужденци, живеещи в Западен Берлин или във ФРГ. Според Службата за досиетата около 5 на сто от западните нещатни сътрудници на Щази през 80-те години са чужденци. Изходните позиции при вербовката са най-различни: понякога става дума за извършени валутни нарушения, друг път пък някой пресрочва визата си за ГДР или пък без да иска снима източно-германски секретен обект. Не често роля играе и любовта: чужденец се влюбва в жена от ГДР и иска да я вземе със себе си на запад. Щом някой е готов да окаже ответни услуги на Щази всичко става възможно. Три основни групи чужденци представляват интерес за Щази пояснява Хербстритер:

Хербстритер: "Важна група са така наречените "Нато-чужденци". Тази група е най-важната за Щази. Т.е. чужденци от страни-членки на НАТО, намиращи се поради една или друга причина във ФРГ или в ГДР. Втората група са гражданите на неутрални страни, които често предизвикват интереса на щази от икономическа гледна точка. Освен това хората, пристигащи в ГДР във връзка с работата по някои крупни строителни и инвестиционни обекти, като например Двореца на републиката, строен с шведска помощ. Третата голяма група от гледна точка на източно-германската ДС са т.н. "гастарбайтери", най-вече от южна и югоизточна Европа".

Последната група става интересна за Щази, откакто се превръща в интегрална съставна част от западно-германското общество, т.е. след като и на Щази става ясно, че това вече не са гастарбайтери, а мигранти. Въпреки всичко представата на Щази за чужденците е предимно негативна. Още в началото на 70-те години министърът на ДС Ерих Мийлке изказва опасението, че именно от Западен Берлин биха могли да пристигнат "голям брой чужденци с асоциални и престъпни наклонности", които посещавайки ГДР, да застрашат сигурността й. Има опасения от отвличания на самолети, атентати срещу посолства, наркотрафик. Опасения, които се подхранват от конфликтите между най-различни чужди групировки, разиграващи се в Западен Берлин. Тези конфликти преживяват първата си кулминация по време на диктатурата в Гърция между 1967 и 1974 год. След военния преврат в Турция през септември 1980-та такива конфликти припламват отново. Че най-голямата част от сътрудниците на Щази са турци се обяснява с обстоятелството, че те са най-голямата група чужденци на запад. А каква е съ дбата на тези нещатни сътрудници след промяната и обединението? Хербстрит: "Имаше няколко дела по обвинения в шпионаж. Всички те, протекоха леко за обвиняемите, нямяше осъдени на лишаване от свобода и хвърлени в затвора." Според Хербстрит обаче от тук проличава и маргиналната роля на агентите-чужденци за Щази - сред тях не е имало топ-шпиони, тъй като те просто не са имали достъп до важни сфери, не са имали шанса да направят кариера в политиката и въоръжените сили.