Представлява ли опасност иранската атомна програма?

В Натан, където се обогатява уран, за да е използваем за направата на реактори, но и на бомби, иранците свалиха пломбите от запечатаните преди това центрофуги. Германският външен министър, безпомощен като останалите си колеги, говори за “много, много съдбоносни сигнали”. Кризата на всички кризи тепърва предстои. Няма да е достатъчно, Иран да бъда заплашван със Съвета за сигурност на ООН. Москва ще защитава Иран заради експорта на електроцентрали, а Китай – заради петрола.

От повече от 20 години насам Иран се опитва да води двойна игра, която е известна на тайните служби: от една страна – откритото за наблюдение мирно използване на атомната енергия, от друга – за прикрити военни цели. Балансирайки на ръба на нелегалността, режимът се опитва да се промъкне през опасната зона, без да си навлече санкции или дори интервенции. Режимът смята, че ако притежава бомбата ще стане недосегаем и ще се превърне в регионален лидер. Даже и ръководството на Иран да осъзнае, че атомният потенциал не служи за водене на войни, то Техеран все пак ще може да налагат своя диктат на арабските си съседи, ще стимулира терористи срещу Израел, ще заплашва Европа и ще размаха юмрук срещу САЩ.

А европейската тройка? Какви ли блага не обеща вече на Техеран, ако режимът прояви разум! Страната има петрол и газ, както и 70 милионно население, половината от което под 25 години – повечето от които без изгледи за работа и житейско осъществяване. Липсват модерни технологии, даже и в производството на петрола. За всичко това Западът предлага своите решения. Тази тактика на обещания обаче само затвърди у Техеран убеждението ,че е на прав път и не трябва да отстъпва. Някой ден, с благодарение на атомната бомба и петрола, Западът ще трябва да демонстрира по-голямо примирение – смятат в Техеран. Както казва президентът Ахмадинеджад “унищожаването на Израел е част и средство за верующитете да се подготвят за завръщането на 12-ия имам – това е шиитската версия на учението на Махди. Верующите са длъжни да ускорят това завръщане чрез апокалиптични жертви. Онзи, който вярва в подобно нещо, не разрешава гневът му да бъде откупен срещу западен каталог за пазаруване на благодеяния, нито пък срещу игрички от сорта на “добро ченге, лошо ченге - разигравана от САЩ и ЕС. А как тогава? Някои се утешават с това, че студената война навремето стабилизира света и не допусна използването на атомните оръжия. Възможни са санкции, а цена на петрола от 60 долара ще предотвратява както жестокости, така и европейското единство. Ще наблюдава ли Европа парализирана от страх, как се надига катастрофата? Вашингтон си оставя отворени всички опции, което изключва воденето на война, но не и нанасянето на така наречените “хирургически удари”. В Израел се готвят за най-лошото – преди да е станало късно. В Европа обаче все още предстои часът на истината.

Коментар на Михаел Щюрмер от “Ди Велт”.