Президентските избори в Сърбия

Тежкото поражение изправя управляващата в Сърбия консервативно-либерална коалиция пред сериозни проблеми. Кандидатът на управляващите, министърът на икономиката и вицепредседател на Демократическата партия на Сърбия /ДСС/ Драган Маршичанин с 13,3 % от гласовете се класира едва четвърти в кандидатпрезидентската напревара вчера. По-добре от него се представи дори политическият аутсайдер, финансовият, мобилно-телефонен и медиен магнат Боголюб Карич, който без да има собствена партия получи 19,3 % и по този начин изненада наблюдателите.

За балотажа след две седмици /на 27-ми юни/ се класираха двамата кандидати на опозицията. Кандидатът на Сръбската радикална партия /СРС/ Томислав Николич набра 30,1, а председателят на Демократическата партия /ДС/ Борис Тадич – 27,1 % от гласовете. Три от четирите правителствени партии – Групата 17 плюс /Г 17/, Сръбското движение за обнова /СПО/ и партията Нова Сърбия /НС/ обещаха на Тадич подкрепата си за втория тур.

Председателят на либералната Г 17, вицепремиерът Миролюб Лабус, призова и по-големия партньор, консервативната ДСС, да подкрепи Тадич и да включи ляво-либералната му партия ДС в малцинственото правителство:

Лабус:

”Или ще има ремонт на кабинета, или пък нови избори. Не можем да останем в правителство, чиито кандидат получи само 14 % от гласовете – макар и правителството през първите си 100 дни да постигна много по-добри резултати, отколкото може да се предполага след този резултат.”

Маршичанин не се остави да бъде убеден, още вечерта на изборния ден да подаде ръка на често критикувания от него Тадич, но все пак призна, че:

Маршичанин:

”Поражението на кандидата на управляващата коалиция не допринася за политическата стабилност в Сърбия. Сигурно сега така или иначе се поставя и въпроса за правителството на Сърбия. Остава да се изчакат следващите няколко дни, за да се разбере, какво влияние ще окажат тези изборни резултати.”

При това дори не е сигурно, дали Тадич изобщо желае да помогне на бившите си съратници от времето на нежната демократична революция през октомври 2000-та год. да се сдобият с правителство на мнозинството. Понастоящем той отхвърля предложенията за преговори по въпроса, тъй като иска да се съсредоточи върху балотажа:

Тадич:

”На президентските избори очаквам подкрепата на демократичната общественост, а въпроса за правителството не би трябвало да ни занимава в средносрочна перспектива. Не съзирам и необходимост за Демократическата партия, сега да се включва в правителството, както не виждам и проявена потребност от страна на правителствените партии, да се обединяват с Демократическата партия.”

Ала бившият министър на отбраната на съюза Сърбия-Черна гора Тадич ще се нуждае не само от гласовете на правителствения електорат, а и от тези на симпатизантите на изненадващия трети - Боголюб Карич, за да успее да се наложи на финала. Карич обаче тутакси даде да се разбере, че подкрепата му ще струва скъпо:

Карич:

”Подкрепа ще получи само онзи, който с подписа си може да гарантира, че заедно с правителството ще проведе всичко онова, което аз обещах на гражданите на Сърбия. В противен случай няма да има подкрепа. А би било и само логично, след подобно представяне на коалиционните кандидати да бъдат насрочени местни и парламентарни избори.”

Ала Карич, както отбелязват повечето наблюдатели в Белград, води популистка предизборна борба, което не навежда на извода, че неговите избиратели биха могли да се обърнат в полза на про-европееца Тадич. Също и националконсервативните следовници на ДСС, СПО и НС ще се сблъскат с проблеми от този порядък. Въпреки всичко и за тях, както и, разбира се, за Г 17, Борис Тадич ще да е по-приемливия кандидат в сравнение с национал-популиста Томислав Николич.

Защото Николич, чиито партиен лидер Войслав Шешел, също както и двамата последни сръбски президенти Слободан Милошевич и Милан Милутинович, е подследствен в Хага, е символ на онази Сърбия, срещу която те се бориха до свалянето на Милошевич през октомври 2000 год. Николич също гледа на нещата по този начин:

Николич:

”Ще продължавам да се опитвам да убедя гражданите, че сега, когато се надигнахме, не бива да се спираме. Не бива да се оставяме още един път да бъдем поробвани, както стана в 2000-та год.”

Наблюдателите смятат, че балотажът ще е оспорван. Нов сръбски президент по всяка вероятност по-следващата неделя ще стане Тадич, но само ако му се удаде да спечели избирателите на правителствената коалиция и големия брой негласували на първия тур.

Тадич или Николич ще е третият държавен глава на Сърбия след разпадането на социалистическа Югославия през 1990 год. Последните три опита да бъде избран президент, бяха обявени за невалидни поради ниската избирателна активност. Междувременно 50-процентовият кворум бе премахнат като законово изискване, тъй като Сърбия няма избран президент от края на 2002. Макар и висшата държавна длъжност да е по-скоро протоколна.