Президентските избори в Сърбия

Друг важен въпрос, който вълнува духовете е, какво ще стане със сръбското малцинство в Косово, при евентуално едностранно обявяване на независимост.

За избирателите, президентските избори в Сърбия са преди всичко, решение на уравнение с две неизвестни. Двамата фаворити, които по всяка вероатност ще трябва да се явят на балотаж на 3 февруари, стоят на противоположни позиции. настоящият президент Борис Тадич формулира кампанията си по следния начин:" Ние избираме между европейския път, или между напредък и стабилност и връщане назад и изолация!" Неговият съперник ултранационалистът Томислав Николич, не отронва и една добра дума по адрес на Брюксел и е убеден, че само сближаването с Русия може да донесе на страната просперитет. Още преди четири години двамата се изправиха един срещу друг. Тогава на втория тур победи Борис Тадич.

Изходът от предстоящите избори е непредвидим.

Според социологически допитвания Николич води с 21 процента пред Тадич с 19 на сто. От 2004 година съотношението на силите в Сърбия значително се промени. Парламентарните избори от миналата година бяха спечелени от сръбската радикална партия, чиито председател е Томислав Николич. 50-годишният Борис Тадич минава за гарант на реформите, отпочнати от убития министър-председател Зоран Джинджич. Според бившия професор по психология и министър на телекомуникациите по времето на Джинджич, единственото средство за осигуряване на по-добро бъдеще за Сърбия е сближаването на страната с ЕС и безусловното сътрудничество с Хагския трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. Единствената точка, по която Борис Тадич не споделя становището на Брюксел е независимостта на Косово, срещу която той категорично се противопаставя, също както и Томислав Николич. 55-годишният Томислав Николич постави темата Косово в центъра на предизборната си кампания. Тази тема окрили още повече неговия евроскептицизъм. Сближавене с ЕС е изключено, докато Брюксел не прекрати своята тактика на изнудване и принуда, заяви Николич наскоро за агенция Асошейтид прес. ЕС няма правомощията да определя чужди граници, това е задача на ООН, подчертава Николич. Той допълва, че ако стане президент и Косово обяви независимост, тогава провинцията би трябвало да разчита на блокада от страна на Сърбия, а ЕС с прекратяване на споразумението за стабилизиране и асоцииране.

Какво мислят обаче обикновените сърби, живеещи в Косово?

В северната част на Косово живеят почти половината от почти 100 000 сърби. А 90 процента от всички косовари са от албански произход. От моста на разделения от река Ибър град Митровица от северната част се вижда южната албанска част. " Естествено всички са загрижени за съдбата си. Всеки ден чуваш нещо ново. Вчера външният министър каза, че Северът не бива да се опасява от нищо, но анклавите съзират проблемите. Аз оставам. Но ако всички се изселят, тогава какво да правя тук?, казва Драган. Дали да останат в Косово, или да се завърнат в Сърбия? Тези въпроси тревожат сръбското малцинство и политиците в провинцията, която по всяка вероятност до края на март ще обяви едностранно независимост. А от президентските избори на 20 януари ще зависи до голяма степен и бъдещото отношение на Сърбия към Косово и към сръбското малцинство там.