1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Президентът на Федерална република Германия Хорст Кьолер за бедствието в Южна Азия

30 декември 2004

от Юдит Хартл, Дойче Веле, Берлин

https://p.dw.com/p/AtHG
Снимка: dpa

Кьолер:

”Видял съм през живота си и особено през последните години много мъки и страдания. Ала това, което сега пристига при нас като новини, картини и съдби от Югоизточна Азия, не съм преживявал, това е невъобразимо за мен, кара ме да се чувствам в известен смисъл безпомощен”,

-заяви видимо потресеният Федерален президент на Германия Хорст Кьолер в Берлин снощи. Според държавния глава дори само цифрите за жертвите надхвърлят човешките представи. Над 100 хиляди загинали, огромен брой безследно изчезнали от цял свят.

Кьолер:

”И в Германия мнозина изгубиха близки хора. В напрегнато очакване сме заедно с всички, които се измъчват в ужасна неизвестност, защото още не знаят нищо за своите най-мили. Мислите ни са с жертвите и техните семейства. Съчувстваме им дълбоко.”

Най-нажното сега, изтъкна президентът Кьолер, е бързото оказване на помощ. Според него федералното правителство на Германия е действало правилно. Предоставени са 20 милиона евро. Особена похвала заслужава готовността за дарения сред населението:

Кьолер:

”През последните няколко дни вече мнозина в Германия показаха, колко готови са да помагат. Благодарен съм за всяко дарение и призовавам всички: дарете за жертвите и за възстановителните работи.”

Не по-малко важни от тези първи помощи и съчувствието, подчерта Хорст Кьолер, са дългосрочните хуманитарни програми, разрабатването на концепциите за тях и осъществяването им. Естествено, част от тези програми трябва да съдържат изграждането на системи за ранно предупреждение за региона, но трябва да се мисли още по-далновидно. Тук вече напълно се усети, че сегашният президент на Германия е бивш шеф на МВФ:

Кьолер:

”Облекчаването на дълговете би трябвало да е част от тези концепции. Мисля и по-напред, че това бедствие е също така повод, още един път да се премисли, как да изглежда цялостната ни политика. Трябва да възприемаме, че светът е един и поради това ни е нужда повече ”световна вътрешна политика”, включваща и съответно изглеждаща политика за развитие”.