През очилата на двата пола
24 ноември 2009
Мъж е прегърнал през рамо едра жена с груби черти. Двамата са облечени в работнически дрехи. Подпрели са се на дървените дръжки на някакви инструменти, може би лопати или мотики. Двойката строго гледа към друга жена с големи слънчеви очила, ярко червено червило и бяла рокля, по която има надписи „Кока-кола”, „Уол стрийт”, „Ню Йорк” и прочие символи на „западния упадък”.
Картината е от 1950 година. Неин автор е полският художник Войчиех Фангор. Платното е едно от първите, с които се сблъскват посетителите на изложбата Gender Check във виенския Музей за съвременно изкуство MUMOK. Тя е посветена на мястото на жената в източноевропейското изкуство от 50-те години до днес.
Алергия към феминизма
Ето какво казва кураторката Бояна Пейич за избора на темата на изложбата: „За мен Gender Check не е тема, а метод. В изложбата има много теми като майчинството или мъжествеността. Но това е първият опит да използваме теорията на феминизма и да погледнем на изкуството от социалистическия период през очилата на различните полове. Правим това със знанията, които имаме днес, защото през 60-те и 70-те години в социалистическите страни нямахме теория на феминизма. Всички национални комунистически партии бяха силно алергични към тази тема. На феминизма се гледаше като на внос от капиталистическия Запад.”
В изложбата Gender Check са събрани 400 произведения на над 200 творци от Източна Европа. Сред тях има и петима от България - Светлин Русев, Лиляна Русева, Боряна Роса, Ала Георгиева и Расим. Докато в изложеното от 50-те и 60-те години доминират големите маслени платна, сред по-новите творби преобладават видео-инсталациите, фотоколажите и скулптурите.
Шокираща находка
При подбора на творбите за изложбата обаче именно едно от по-старите произведения истински е изненадало кураторката: „Това, което ме шокира, е една картина от 1981 г., от ГДР, наречена е „Промяна”. Виждате голи мъжка и женска фигури в човешки ръст и в огромна рамка. Когато се вгледате в картината, разбирате, че това не са Адам и Ева, не е женската гола фигура в традицията на Дюрер или Канах. Това е домашно насилие – мъжът удря жената.
Това ме шокира, защото темата за домашното насилие не беше докосвана в социалистическия период. Семейният живот при социализма беше смятан за лична сфера.”