Престъпление срещу човечеството - търговията с деца

Клер Пото е експертка по въпросите на борбата срещу търговията с хора към Международната организация по миграцията със седалище Виена. Като координаторка и съиздателка на изданието тя е добре запозната с проблема за търговията с деца.

“Търговията с хора и особено търговията с деца, казва тя, е по принцип доходен бизнес. Тъкмо за това каналджиите поемат риска и трудностите на този бизнес, пътуват по цял свят, набавят фалшиви документи. Познаваме клишираната представа за жертвите на търговия с деца: момиче, да каже на 17 години, бива подложено на сексуална експлотация. Но тази представа вече не е точна. Повечето деца дори вече не се възприемат като жертва на търговия с хора. Важна и отговорна задача е по-добре да бъдат идентифицирани жертвите на търговия с деца.”

Вариантите на експлоатация са много. Докато в Южна Европа деца се използват често като безправни прислужници и джебчии, в Централна Европа те бива експлоатирани от просяшки банди. Разпространена е и търговията с човешки органи, както и нелегалното осиновяване, те са се превърнали също доходен бизнес. Порнографски снимки на деца на различна възраст, проституция – това са все форми, разпространени в редица европейски страни.

“Търговията с хора, казва Клер Пото, е не само вид организирана престъпност. Това е престъпление срещу основни човешки права. За децата е ужасно и травматизиращо преживяване, когато биват откъснати от семейството си, в чужда страна, без всякаква възможност да получат образование. Каналджиите прилагат насилие, децата биват бити, заплашвани, поставени под невероятен натиск, принуждавани да печелят пари чрез дежбчийство, просене, проституция. Крайно наложително е да се предприемат сериозни и действени мерки.”

Според Клер Пото и други експерти е особено нужно засегнатите, а именно децата, станали жертва на престъпния бизнес, да получат специализирана помощ. Експулсирането на малолетни в родината им е незадоволително решение на проблема, смята Пото. Без целенасочена помощ засегнатите деца остават под влияние на каналджийските банди и много скоро отново попадат в ръцете им. Ето защо Международната организация по миграцията е разработила програма за контролирано връщане и подпомагане на децата в родината им, за осигуряване на образование за малолетните и възможности за по-добър старт в живота. Със съгласието на самите малолетни, разбира се. Онези, които не могат или не искат да се завърнат в родината си, могат да се възползват от европейските помощни програми.

Най-често тежкото социално положение принуждава родителите да изпращат малолетните си деца в чужбина, било защото се надяват, че така децата им ще имат по-добро бъдеще, било защото очакват от тях работят, за да издържат семейството. Когато по улиците на европейските градове хората се сблъскват с малолетни джебчии, обикновено те ги смятат за престъпници, но не и за жертви на неолибералната икономика, която позволява “лукс” за сметка на други хора, подложени на експлоатация и лишени от перспектива в живота.

“Бих желала, разбира се казва Клер Пото, да няма повече търговия с деца, но знам, колко трудно е да се постигне това. По-осъществимо желание е обаче да се обръща много по-голямо внимание на превантивните мерки, на просветата, на икономическото подпомагане на съответните страни. Важно е да се осъзнае от всички, че търговията с деца е престъпление, че изобщо съществува.”