Претенция и реалност

Отдавна познаваме тибетците, а от скоро и уйгурите, но освен тях в Китай има още над 50 други малцинства. Най-голямото е цзан с 16 милионно население, най-малкото лоба, наброяващо едва 3000 души. Територията, населена от малцинствата, заема почти две трети от цялата страна.

Правна структура само на хартия

В днешен Китай има пет големи автономни области и над 100 автономни региона. През 80-те години правата на хората там бяха формално укрепени чрез промяна в конституцията и "закона за автономията" от 1984. Списъкът на правата, които изброява американският познавач на уйгурите Гарднър Бовингдън, звучи на първо слушане впечатляващо:

"Автономният закон включва правото да се използва и развива собствения език. Членовете на малцинствата могат да заемат постове в локалната администрация. Те имат право да поддържат своите традиции, обичаи и религия."

На практика обаче целият този каталог не струва почти нищо - подчертава германският китаист Бьорн Алперман:

"Автономните права съществуват изключително на хартия. Много от записаното на нея не съществува на практика. Причината е в това, че и в автономните региони практическото осъществяване на законите се извършва под контрола на комунистическата партия."

В Китай партията стои дори над конституцията. Партийните указания могат да анулират всяко правителствено решение. Така че хора от малцинствата могат да са управители на собствената си автономна област, но последната дума има винаги партийният секретар, който е китаец.

Решенията се взимат другаде

Затова по въпроси от решаващо значение, малцинствата нямат думата. Гарднър Бовингдън посочва като типичен пример започналото тази пролет разрушаване на живописния стар град на Кашгар: "Смятам, че уйгурите изобщо не са били питани за това. Официалното обяснение е, че съществувала загриженост от земетресенията в този регион. Но тъй като всички тези стари сгради са издържали десетилетия, ако не и столетия, смятам това обяснение за неубедително."

Малцинствата нямат никакво влияние и върху масовото разселване на китайци в техните региони, което често става повод за търкания и конфликти.