1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Призма": изложба, посветена на Ерих фон Щрохайм

24 ноември 2005

До началото на декември в Бон гостува за пръв път в Европа изложбата на Американската филмова академия, посветена на звездата на нямото кино Ерих фон Щрохайм.

https://p.dw.com/p/AuiM

Един филмов мит, заобиколен от митове – Ерих фон Щрохайм. Причисляват го към титаните на киното. Ерих фон Щрохайм – междувременно забравена кинозвезда и холивудска икона, представял се някога като “автор, актьор, акробат и военен експерт”, наричан от колегите си Фон, Щро и “човекът, когото обичате да мразите”. Роденият виенчанин, прочул се с екстравагантността и прусашката си строгост, издигнал се на филмовия Олимп през първото десетилетие на миналия век. Днес филмите му се числят към най-доброто в историята на киното, по негово време минават за скандални и разточителни. “Ерих фон Щрохайм – един разкрит живот” е изложбата, която в края на миналата седмица беше открита в Бон и след забележителния й успех тази пролет в Лос Анжелос гостува за пръв път в Европа.

“Не е ли смешно, споделя през 1943 г. Били Уайлдър по време на снимки с Ерих фон Щрохайм, че аз, дребният човек, съм ви режисьор – на вас, който винаги сте изпреварвали времето си най-малко с десет години?” “С двайсет”, поправя го Щрохайм. Големи истории – бляскави и ексцентрични, те правят киното или поне киното такова, каквото режисьорът Щрохайм го прави. Перфекционизъм, маниакална страст към детайла, постоянно раздути бюджети, многочасови снимки, пищна сценография, рушене на табута, многостранен талант – с не повече от осем филма, създадени между 1919 и 1928 г., Ерих фон Щрохайм слага трайния си отпечатък върху историята на киното. Дълго време той е забравеният гений, известен по-скоро като “трудното дете” на нямото кино, най-оспорваният режисьор и актьор в историята на Холивуд. Принцип на неговия стил е прекомерността. За снимките на “Глупави жени”през 1920 в Холивуд са построени кулисите на Монте Карло, след което Щрохайм все пак заминава за Европа, за да снима в оригиналната среда. Той скицира декори и костюми, пише сценарии и режисира. Нерядко и сам се снима в главните роли – особено, когато те отговарят на неговия тип. Във филма на Грифит “Сърцата на света” от 1918 г. играе германски варварин. Роли като тази го правят прочут – актьорът Щрохайм разкрива бруталната, перверзна човешка природа, играе ролите на злодеи и тиранини и то така успешно, че дори биографите му впоследствие с уважение го наричат “човека, когото обичаме да мразим”. В реалността не е нито злостен, нито тираничен, колегите му го помнят по-скоро усмихнат и внимателен към всекиго. На екрана обаче е отвратителният, напомаден злодей с подигравателна усмивка и лорнет – същият, за когото Глория Суонсън казва, че “не може да понася” и чийто филм същевременно е готова да финансира.

Щрохайм е не просто изключително надарен режисьор, той е и изключително изобретателен; нищо не предоставя на случайността. Филмите му са винаги между най-успешните, а и между най-скъпите на времето. Рекламата на продуцентите обикновено гласи: “Филм за един милион долара.” Зад всяка страст се крие пропаст. Филмите на режисьора Щрохайм показват нещо, за което всеки си мисли, но за което никой не заговаря; те се занимават почти изключително със секса. Това ги прави и така скандални на времето. Несъмнено авангардното им качество обаче, смята познавачът на Щрохайм Рик Шмидлин, е преди всичко почти маниакалното внимание към детайла. Тъкмо това качество обаче слага край на режисьорската кариера на Щрохайм; в залеза на епохата на нямото кино неговите филми се смятат за прекалено дълги и прекалено скъпи, продуцентите все по-рядко го търсят.

Той самият продължава упорито да следва своята визия за киното; конфликтува с продуцентите, изпокарва се с шефовете на Холивуд и в крайна сметка губи. През октомври 1922 г. Ървинг Тайберг изпраща на капризната режисьорска звезда писмо, в което остро критикува екстравагантните му идеи, гневи се на нахалството, нетолерантността и неподчинението му и заключава: “вие сте уволнен”. “В Холивуд, пише години по-късно Щрохайм, си толкова добър, колкото е последният ти филм. Ако през последните три месеца не си направил нито един, ти си забравен, все едно какво си постигнал преди това.” Щрохайм, синът на еврейски шапкар, амбициозният виенчанин, който след като през 1909 г. емигрира в Америка самолично добавя към името си благородната титла “фон” и започва да се представя като Ерих Ханс Карл Мария Щрохайм фон Норденвал, който успоредно с това за броени месеци научава английски и е ангажиран като статист, а не след дълго започва да получава първите си големи роли, включително във филми като “Нетърпимост” на Грифит; Щрохайм, легендарният режисьор на нямото кино приключва главозамайващата си кариера през 30-те години, във Франция, отново като актьор – след като режисьорските му проекти вече не се приемат, той играе във филмите на тези, които са се учили от него на кино. През 1950 г., седем години преди смъртта му Били Уайлдър го ангажира в “Булеварда на залеза”: Ерих фон Щрохайм играе циничното си подобие – Макс фон Майерлинг, бивш режисьор и настоящ прислужник и шофьор, комуто е останала само жаравата на спомена. Орденът на френския почетен легион, присъден на Ерих фон Щрохайм малко преди смъртта му през 1957 г., и номинацията за Оскар за изпълнение на второстепенна роля остават последните му отличия. Остават, разбира се, и неговите силни, белязани от неповторимия му почерк, надживяли времето филми.

Впрочем, в изложбата, организирана от американската филмова академия със съдействието на синематеката и областният музей в Бон, могат да се видят разнообразни свидетелства за живота на Щрохайм. Наред със споменатото продуцентско писмо, сложило край на режисьорската му кариера, филмови откъси, оригинални скици, рисунки, снимки, документи, телеграми от Грета Гарбо и Борис Карлов, прословутия монокъл, мегафона, по който дава режисьорските си нареждания. Общо 250 експоната, подбрани и подредени във впечатляваща ретроспектива на едно забележително творческо наследство.