"Призма": теми от културния живот през месеца

Нужен ли е печатът в епохата на интернет? Какво би ни липсвало, ако го нямаше вестникът? Какво би представлявал светът без периодиката? И какво въобще би станало, ако изведнъж се окажем лишени от информационните услуги, да кажем, на любимия си всекидневник? Ще се променят ли мисленето и навиците ни и най-вече, ще бъдат ли способни обществото и отделният човек да анализират и оценяват? Въпроси, на които трудно може да се отговори, без да се знае какво е било, когато обществото и човекът все още не са разполагали с тъй познатото ни днес малко издание, наречено вестник? Познаваме ли обаче дълголетната му история и какво знаем за първите му създатели? През тази година Германия отбелязва 400 години от издаването на първия германски седмичник – събитие, на което са посветени три големи изложби. Едната от тях отвори врати тези дни в Майнц, в музея на Гутенберг и ще продължи до края на годината под заглавие “Една медия навлиза в историята”.

Мартин Велке е не само организатор на изложбата, а и страстен колекционер на печатни издания, открил в архивите на Страсбург оригинално свидетелство за раждането на първия седмичник в света, т.н. “седмичен журнал”, списван през 1605 г. от някой си Йохан Каролус. Макар седмичният журнал на Каролус да слага успешното начало на съвременния вестник, името на създателя е известно днес по-скоро само на специалисти като Мартин Велке. По принцип дори и журналистите слабо се интересуват от историята на печата, казва той, това е сериозно “бяло поле” в историческото съзнание. Именно такава е и целта на изложбата в Майнц – да запълни “полето”, да представи историята на печата като важен фактор в развитието на обществото. Историята на вестника е сама по себе си твърде любопитна. Освен пионера Каролус, между първите издатели на вестници са Самуел Дилбаум, Тимотеус Рич и Кристиан Томазиус – дръзки и предприемчиви хора, които търсят нови пазари, събират и разпространяват нови знания и се налагат като новатори в сферата, която винаги е печелила от духа на откривателството и техническите революции – сферата на информацията. 150 години след Гутенберг и откриването на печатарската техника Йохан Каролус, например, е завладян от проста идея: а именно да печата вести и периодично да ги разпространява, да речем, всяка неделя, сиреч в деня, когато хората ходят на църква. Каролус е книговезец в Страсбург, където между 1434 и 1444 г. още Гутенберг се занимава с печатарство. Каролус размножава преписани на ръка кореспонденции. През 1604 г. закупува и то на висока цена три печатарски преси; инвестицията трябва да се изплати, сиреч Каролус трябва да има печалби и “печатницата” му да бъде рентабилна. Страсбургският съвет отначало отказва да издаде разрешение за разпространението на седмичния журнал, върху който Каролус настоява да има монопол, т.е. да бъде единственият разпространяван седмичник, без конкуренти. Разрешава му обаче да издава седмичника. Интересът на клиентелата нараства. Страсбургци са любопитни и искат да знаят полезни вести от търговската и военната сфера, новини за църковни препирни и процеси, последните събития в Прага, Кьолн и Виена, Венеция и Рим. Това са най-търсените средища на информация, от които Каролус веднъж седмично получава достатъчно вести по куриери, които се движат на коне. В искането си към Страсбургския съвет той изтъква, че “вярно и неподправено” предава информациите. От идеята за периодичен журнал се развива вестника, наречен “Релацион” и превърнал се не след дълго в търсено и очаквано издание. Очевидно създателят му бързо осъзнава стойността на бързо предадената новина, както и журналистическия принцип, че новините са подходяща “стока”, благодарение на която може да се търгува с обществото. Неговият седмичник има всичко, което характеризира и съвременния вестник, а имено: актуалност, периодичност, универсалност и публицистичност. Вярно е, че в суматохата тук и там стават отвреме-навреме и фалове, пръкват се сегиз-тогиз и печатни грешки. Издателят ги обяснява на “великодушните си и добронамерени” читатели с бързината, необходима за списването на новините и ги призовава, където се налага сами да поправят и променят. С други думи, коректорите са премахнати и се дава път на самостоятелния интелигентен читател.

Историята на първия седмичник има, от днешна гледна точка, и някои недостатъци. Например този, че почти нищо не се знае за живота на издателя, освен че е син на проповедник от Тюрингия и се е оженил в Страсург за някоя си Ана Фрьолих. Как е изглеждал, дали е носил очила или не, дали е приличал малко на “интелектуалец” или повече на “предприемач”, това си остава неразгадана тайна. Не е ясно също в кой ден от седмицата е излизало изданието му и колко е струвало. Има обаче известни показания за това, че вероятно е удовлетворявало мечтата на днешните издатели и журналисти, а именно, печатарският му тираж е бил толкова голям, колкото и разпространителският. Нито един върнат екземпляр, нито един грош “на вятъра”! Между другото, изданията от онова време имат средно между десет и дванайсет читатели. Вестникът на Каролус излиза от 1605 до 1659 година – като за първо издание това съвсем не е лошо. За жалост, досега все още не са открити оригинални броеве от първата годишнина на предшественика на модерния вестник. Скоро след “Релацион” в Германия се появяват и други седмичници, но едва 45 години след Каролус, през 1650 г. на бял свят излизат и първите всекидневници. Заслуга за тях има лайпцигският печатар Тимотеус Рич, чиято идея отбелязва слеващия успешен етап в развитието на печата. Първите създатели на периодични издания очевидно обединяват в себе си няколко професионални роли: те са едновременно издатели, съставители, печатари и разпространители. Информацията в самите издания се набавя от хора, които само между другото изпълняват ролята на кореспонденти: това са главно дипломати, придворни съветници, търговци, общински писари. До участието на автори, редактори, консултанти, рекламни агенти, та дори и правни и данъчни съветници, без които е немислим съвременният печат, е още далеч. Но за пазарите и шансовете на този печат Йохан Корнелиус от Страсбург все още дори не е и подозирал, макар да открива удивително модерен и несъмнено успешен път към него.