1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Призма

18 ноември 2004

Сезан и модерната живопис, изложба в музея "Фолкванг" в Есен.

https://p.dw.com/p/Aujo

”Нищо не направих, но много неща научих”, споделя Пол Сезан по времето, когато сподирян от подигравки и неразбиране, живее самотен в Екс и мечтае не толкова за признание, колкото да предаде някому опита си, да има, както сам казва, ученици. Признанието идва късно, едва през 1907, година след смъртта му. Колкото до учениците, сред първите са Пикасо, Матис, Морис Вламенк, Фернан Леже. Влиянието на Сезан върху модерната живопис е тема на голямата изложба, открита неотдавна в Есен, в музея ”Фолкванг”, в чиито зали ще надзърнем днес.

Музика

Подялбата на колекцията е могла да мине всъщност мирно и тихо, ако не беше една малка картина. Натюрмортът ”Пет ябълки” от Пол Сезан предизвиква раздор между Лео и Гертруд Стайн - и двамата искат да я притежават, макар че могат да спрат избора си на далеч по-крупни творби от Реноар, Матис, Пикасо. Случайните свидетели на спора, състоял се през 1913 г., се споглеждат с недоумение, посветените обаче знаят, че във всяка една от картините на Сезан е съхранена загадката на модерната живопис. А тъй като печелившият в спора е Лео, година по-късно за утеха на Гертруд Стайн Пикасо й подарява послучай Коледа акварел с ябълка. Жестът има особено значение, защото Пикасо не само се числи към ценителите на Сезан, той възприема мотивите на ”майстора” и ги превръща в стимул на собственото си творчество. Сезан и въздействието му върху следващото поколение модерни художници – уникална възможност да се видят и сравнят отблизо плодовете на това въздействие предлага специалната изложба, организирана от музея ”Фолкванг” със съдействието на швейцарския куратор Феликс Бауман и известния познавач на Сезан Валтер Файлхенфелдт. До 16 януари идущата година тя гостува в Есен, след което ще бъде показана и в музея Гугенхайм в Ню Йорк. На път да догони бляскавия успех на Мома в Берлин и дори да бъде провъзгласена за ”изложба на годината”, тя включва 100 известни платна, над 40 от тях на Сезан. Някои се показват за пръв път, други са излагани сравнително рядко, а повечето са специално предоставени от известни галерии като Ермитажа, Пушкиновия музей в Москва, Националната галерия във Вашингтон, парижкия Мюзе д‘ Орсе, Лувъра и частни колекции.

Музика

”Битка на титаните”, така кураторът Феликс Бауман определя изключителното сравнение и стълкновение на стиловете, които могат да се проследят на изложбата от известни и по-малко известни платна на Сезан, Гоген, Матис, Пикасо, Брак, Вламенк, Леже, Бонар, Дерен. С изключително високото си равнище подборът се отразява, в известен смисъл, немилостиво о към творбите на художници като Вламенк, Фернан Леже, Бонар и дори Брак –необходимо е известно усилие, а и неограничено време, за да може човек да се спре с подобаващо внимание включително пред иначе прекрасната творба на Дерен ”Къпещи се”, когато редом с нея са изложени шедьоври на Сезан и Пикасо, да речем.

Впечатляващо въведение в изложбата е груповият портрет на Морис Денис в памет на Сезан – почитатели на майстора, събрани около известния му натюрморт с купа плодове. Рядко удоволствие за посетителя е и самият натюрморт, показан в същата зала и собственост на частна колекция. Първият собственик на този натюрморт е Гоген, който на свой ред също е представен с две платна, интегриращи мотива на Сезан, например известния му ”Женски портрет с натюрморт от Сезан”. Приживе картините на Сезан привличат с вибриращата си енергия много негови колеги. Моне притежава 14 платна на Сезан, Писаро – 20, Реноар, Матис и Гоген също са между запалените купувачи на негови картини. Изкуството на Сезан ги привлича с особената си етика на наблюдението – интензивното, проницателно вглеждане във външния свят е според Сезан задължителна предпоставка за художника, а самият той – един вид приемник, апарат, регистриращ сетивните впечатления. В преплетените форми, цветове, петна, повърхности на видяното той открива уредбите на света и търси техния еквивалент в живописта. ”Да рисуваш означава да регистрираш и организираш цветови впечатления”, казва Сезан. Изложени един до друг, автопортретите на Сезан, Пикасо, Дерен и Матис показват какво и колко много последните трима усвояват от уроците на майстора, отрано обърнал гръб на академичната живопис. Изкуството на Сезан изисква известно отстранение, духовно напрежение, усилие; неслучайно е оценено отначало само от малцина, едва по-късно започват да го откриват търговци, колекционери, галерии.

Музика

Портрет, пейзаж, натюрморт, къпещи се – в тези няколко жанрово-тематични кръга изложбата проследява своеобразния диалог между Сезан и неговите последователи мотив по мотив, демонстрира водещата роля на майстора и своеобразните експерименти на учениците. Фовистите усвояват новаторското третиране на цветовете, кубистите на свой ред възприемат разлагането на света в геометрични форми. Въздействието и взаимното обогатяване се открояват живо и вълнуващо, въвличат съзерцателя в този визуален диалог и го карат да го следи едва ли не със затаен дъх – той не само проследява как Пикасо, Брак, Матис, Дерен се борят да усвоят новата форма, а и започва, обратното, да вижда формите на Сезан с очите на следовниците му. Безспорен връх в изложбата е ”Карнавал” – картината, предоставена от Пушкиновия музей в Москва, не е показвана в Германия близо век. Създадена през 1988 г., тя портретира 15-годишния син на Сезан, преоблечен като Арлекин, и спътника му, полуобърнат към него, в костюма на Пиеро. Тази ключова творба съдържа цялата философия на художника, всички някога тъй оспорвани, неприемани, осмивани принципи на неговото ново, необичайно изкуство. В сравнение с нея по-слабо впечатление оставя дори известният портрет на Пикасо ”Арлекин с домино”, създаден двадесет години по-късно.

Натюрмортите са, разбира се, един от несъмнено най-силните моменти на изложбата – те показват предизвикателната, изненадваща крива на развитието, започнало със същата онази ябълка, заради която се скарват Гертруд и Лео Стайн, една от няколкото на кухненската маса, ябълката, с която, по собствените му думи, Сезан се опитва по собствените му думи да удиви цял Париж и същата, по чието забележително творческо приключение се увлича впоследствие цялата модерна живопис.