Призма

Какво би станало, ако прогнозите за климатичен срив на планетата се сбъднат? Какво би станало или по-скоро какво би останало от нея, ако катастрофата се разрази и как би изглеждал ”денят след това”? Отмъщава ли си природата за нехайно-безразсъдния начин, по който човекът борави с нея? Да, отмъщението е толкова по-унищожително, колкото по-неразумно подхожда човекът. Такъв във всеки случай е отговорът, който внушава ”Денят след това”, The Day after Tomorrow, последният кино-хит на режисьора Роналд Емерих. Успехът на филма на световните екрани откроява респектиращата чувствителност на съвременната култура към отношението природа – човек; откроява, от друга страна, проблематична страна на културната идеология, крепяща апокалиптичните визии за евентуалните му фатални деформации. Основателна ли е наистина и до какво води представата, че конфликтът между човека и природата е конфликта между лошото и доброто, между неразумното /порочното/ и естественото /непорочното/? С този щекотлив въпрос се занимава статията, на която ще спра вниманието ви днес. Тя е озаглавена ”Предложение за добрина” и публикувана в последния брой на ”Литерарише велт”. С нея авторите Дирк Максайнер и Михаел Мирш продължават дискусията, провокирана от публикуваната им неотдавна книга ”Бъдещето и неговите врагове”. Ето и самата статия с малки съкращения.

Как функционират религиите – като приказките или като сексът? Нерелигиозните хора предпочитат първата хипотеза. Като детето в приказните герои религиозният човек се вкопчва в добрия Бог. И като не може да понесе самотата в мрачния космос, създава си облекчение чрез вярата. Само че много религиозни хора описват вярата си по друг начин: като пробиваща си път дълбока вътрешна потребност. Един вид духовен нагон, който подобно на сексуалния, може да се потиска известно време, но избива отново и отново в най-различни разновидности.

Духовният пейзаж, възникнал през последните 25 години в Европа, потвърждава по-скоро втората хипотеза. Църквите все повече пустеят, но почти няма признаци, че агностиците ще завладеят терена. Вместо това сред образованите слоеве се ширят нови религиозни течения: будизъм, антропософия и езотерика във всевъзможни варианти. Най-силното и най-разпространено течение, егологизмът обаче в никакъв случай не допуска да го наричат вяра. Макар че в Германия и някои други страни той се е превърнал едва ли не в държавна религия.

Екологистки вярвания отдавна се ширят в обществения език – в детски книги и видеоклипове, в телевизионни сериали и партийни програми. Наследените религиозни образци донякъде се видоизменят, но символната им изразност остава. Както при християнството представите на екологизма се въртят около очакването за края, за който човек се подготвя чрез лишения и покаяние. Писанията за ”климатичната катастрофа” са пълни с подобни мотиви. Природата е добра, човекът е лош. И ако човекът не слуша, ”природата ще си отмъсти”. Разгневеното божество, Природата иска омилостивяващи ритуали – това пък обяснява ревностното усърдие, с което мнозина сортират отпадъците си в различни кофи, една – за обелките от картофе, другата – за пластмасовите кофички и т.н.

Природното: чисто, непокварено, свято. Стореното от човека: греховно, мръсно, покварено. В поп-културата китовете поемат ролята на ангели: добродушни и мъдри висши същества, които ни предават послания. Живи вериги и седящи блокади, подобно на църковното причастие, укрепват обществото на верующите. И както във всички религии, табута върху определени храни подсигуряват елитарното разграничаване от нечистите езичници. ”Био” не е нищо друго, освен ”халал” и ”коша”, сиреч ментално помощно средство за утвърждаване на вярата в делника. Няма, впрочем, научно доказателство, генно неманипулирани храни или такива, произведени по предписанията на екологичните кооперативи, са по-здравословни и по-питателни. По-важно е, че ”екологичният кръговрат” обещава избавление, той трансцендира индивидуалната преходност във вечния кръг на природата.

Мисионерите на екологизма не ни причакват на улицата с пропагандни брошурки в ръка. Те заемат ключови позиции в държавата и обществото и подкрепяни от вярата си, вземат от там решения, които за съжаление са задължителни и за невероющите. Двеста години след Френската революция една религия си е възвърнала държавната власт в редица области.

Точно като християните и евреите преди Просвещението екологистите приемат, че вярата им е не вяра, а точна картина на неоспорими, наложени от законите на природата факти. Именно това прави диалога с тях така труден. Безнадеждно е да аргументираш със статистически данни и научни експертизи срещу религиозни убеждения. Който не иска да загуби разума си в подобни схватки, не бива все пак да смята противника си за непоследователен или пък духовно ограничен, трябва просто да приеме, че той е дълбоко религиозен човек. Това улеснява ако не решението, то поне общуването.

Някой ден обаче все пак ще трябва да се направи ясно разграничение между вярвания и екологичен разум, между църква и държавав. Без подобно разграничение митовете и легендите рано или късно ще избуят над екологичната тема. Критичната дистанция е необходима, тъкмо защото екологизмът се представя за наука, защото имитира научния език и авторитет.

”За добро или зло, ние сме наследници на Просвещението и техническия прогрес, пише Макс Хоркхаймер, да им се противопоставяме, връщайки се към примитивни етапи, не смекчава перманентната криза, предизвикана от тях. Обратното, подобни изходи водят от исторически разумни към крайно варварски форми на обществено господство. Единственият път да помогнем на природата е в това, да отприщим привидната й противоположност, независимата мисъл.” Познания, придобити чрез независима мисъл и научно дирене, често противоречат на вярванията на екологизма. Днес нито един учен не би твърдял сериозно, че в природата има равновесие. Научната диагноза е, че еволюцията се разгръща посредством екстремни неравновесия. Въпреки това мотивът за ”природното равновесие” продължава да определя речите на редица екологисти. Екологичното предпочитание към полското и селското в противовес на опорочената индустриална култура не се вързва с екологичните факти. Трезво погледнато, първичната икономика и днес има значително по-силно влияние върху пейзажа, растенията и животните, отколкото която и да било атомна електроцентрала. Архаични практики като разчистване на коренища, лов, риболов, превръщането на гори в обработваеми земи преобразяват природата на планетата Земя значително повече от модерната технология, която се струва тъй съмнителна на екологистите.

Сравнително слабо, за съжаление, се чува гласът на учени и природозащитници, които действително работят за опазването на околната среда. Те се трудят в университети и научни институти, те са пълномощници по екология в индустрията или експерти по защита на природата в националните паркове. Но в екологичните сдружения, в партията на зелените и доминираните от нея министерства те тямат позиции. Това е теренът на жреческата екологистка каста. Техният свят се състои от символи – символи на доброто и злото. И горко на онзи, който изрази съмнение във вечния живот посредством лишения или пък в ”климатичната катастрофа"!

Живеем във време, когато фундаменталистки мисионери причиняват кръвопролития в целия свят, нека сме благодарни на религиите, които не костват човешки живот. Само че и в това отношение екологизмът е изгубил невинността си. Междувременно той коства човешки живот и то не един, а много. Всеки 30 секунди в света вследствие на малария умира човек. Съотговорни за това са западните екологични елити и послушните им правителствени представители, които срещу всякакъв разум и срещу всякаква социална съвест наложиха късогледа забрана на ДДТ – средството, което унищожава мухата, пренасяща малария и което спаси милиони човешки животи в света. Маларията беше почти напълно победена. И тогава се установи, че някои видове птици страдат от безплодие, защото в тялото им се е насъбрала отровата ДДТ. Опасност за човека при правилно приложение не е доказана недвусмислено и до ден-днешен. Въпреки това забраната беше наложена.

Списъкът от екологични кръстоносни походи за чужда сметка става, за съжаление, все по-дълъг. Той се разпростира от борбата срещу гентехнологиите до торпедирането на медицински изследвания, където, видите ли, се използват опитни животни. С религиозно усърдие се унищожават възможности за решаване на настоящи и бъдещи проблеми на човечеството. Екологистите смятат себе си, обаче, за кротки и добри хора, чиято твърдост е наложителна поради святото дело.

Идеализирането на наивното и наглед естественото се котира високо в държавата и обществото. В немскоезичното културно пространство подобни течения винаги особено са се харесвали. Още по времето на прадядо ни меланхолният дъх на сантиментализма изпълва буржоазната всекидневна. Благородният дивак, непорочният селяк, малкото дете, невинното животно са пространството, върху което търговци и фабриканти проектират копнежите си, останали неудовлетворени в суровия делничен бизнес. Сред горите на Каспар-Давид Фридрих, на брега на Сребърното езеро в романите на Карл Май – там е разположена обителта на възвишеното и хармоничното, колкото се може по-далеч от смущаващия шум на големия град.

Никой не би искал наистина да се откаже от удобството на модерната техника, никой не би желал действително да живее като Винету. Но след като екологизмът сам не желае да се схваща като религия, той трябва някак си да подържа илюзията за живота. Оттук и предложението: бъдете добри, приобщете се блажено към вярата и копнежа! Агресивната лошотия ще отпадне от само себе си. На този свят обаче е по-добре да се вгледаме в конкретните резултати, а не да отмерваме с колко стъпки по-близо сме стигнали до чистото учение. Разделението на държава и църква е доказало необходимостта си – нека се върнем към него.