Призракът на генно изменената царевица броди из Европа

Кой би разбрал подобно нещо? По отношение на генетично модифицираната царевица вече всичко е уточнено. Има ясен механизъм за внасяне на генетично изменени продукти. Той действа по следния начин: Европейската служба по сигурността на храните проверява документите на отделните производители. Тя следи дали са спазени екологичните норми. А какво е положението с генетично модифицираната царевица, действително ли тя е опасна за екологичното равновесие? Ако Европейската служба по сигурността на храните в крайна сметка реши, че няма проблем, Еврокомисията може да разреши използването на този сорт на територията на целия ЕС.

ЕС на кръстопът

Тоест, уж лесно, но всъщност доста сложно е положението със сорта МОН 810. Защото въпреки разрешението, валидно за целия Eвропейски съюз, едни страни-членки масово отглеждат сорта, докато други изцяло го забраняват. Те се позовават на нови експертизи, който достигат до други резултати: генно манипулираната царевица представлява опасност за растителния и животински свят.

Германският министър на екологията Зигмар Габриел се съмнява в качествата на Европейската служба по сигурността на храните. Там не се взимали предвид доста критични аргумeнти. Създаването на тази служба обаче е резултат от усилията на всички страни-членки на Евросъюзa. Механизмът за допускане вече е получил благословията на държавите-членки, а сега те не се доверяват на собствените си решения. Затова трябва да помислят още веднъж дали актуалният рисков мениджмънт е достатъчен.

Проблемът е, че политиците в отделните държави обират овациите, когато стане въпрос за генно изменената царевица. Сред хората цари впечатлението, че тя е отровна. Въпреки това решение за отглеждането й трябва да се вземе на базата на научни изследвания. За ясно решение за или против трябва да има точни критерии.

Предизборна кампания или основателни аргументи

Настоящият баварски министър-председател Хорст Зехофер се е застъпвал за засаждането на генно модифицирана царевица в ролята си на аграрен министър. Сега обаче той привества решението на своя приемник за забрана на отглеждането й. При това той се позовава на научни изследвания. Но ако наистина има основателно съмнение за разрешението на Брюксел, тогава европейската служба трябва да провери съмнението. А ако тя не го направи, страните-членки трябва да действат заедно, а не поединично, както досега.

Очевидно най-лесно е пред избирателите да се представяш като противник на генно изменената царевица и да прехвърляш цялата отговорност на Брюксел. Истински отговорната политика по отношение на генната техника обаче изглежда по друг начин.