Приключи изслушването на бъдещите министри пред афганистанския парламент

Всекидневно пред депутатите заставаха двама до трима министри, които обикновено отговаряха на между 50 и 100 въпроса. Три телевизионни канала разпространяваха на живо това изслушване из хилядите пръстени колиби в Афганистан. Особено деликатна тема в изслушването бяха религиозните убеждения на министрите, които – според мнозина депутатите – очевидно бяха по-важни от всичко останало. Онези, които убедително отговаряха на въпроса дали стриктно следвата исляма, получаваха подкрепата на мнозинството. Далеч по-маловажни явно бяха конкретните им работни планове. Парламентът обаче гласува не за обща правителствена програма, а именно за отделни концепции на 25-мата министри. Дали тези концепции са в хармония помежду си – това не знае никой. Президентът Хамид Карзай досега тъй и не е предложил единна правителствена програма. Той дори не се яви в парламента за представянето на правителството.

На министрите никак не им беше лесно пред депутатите. Защото в афганистанския парламент народните представители не са организирани по партии – с известно преувеличение може дори да се каже, че всеки от тях е самостоятелна фракция. Всички министри се стараеха колкото е възможно по-горещо да доказват своята привързаност към исляма. Даадфар Спанта, номиниран за външен министър, който дълги години е живял в германския град Аахен, не случайно обясни по следния начин своята някогашна дейност за партията на Зелените в Германия:

“Нашият девиз беше: защитавайте ислямските училища и джамиите. Точно по тази причина се присъединявахме към онези партии в Германия, които се застъпваха за правата на мюсюлманите.”

Спанта, когото мнозина афганистанци в емиграция смятат за водеща фигура сред левите, успя донякъде да убеди депутати в своята благочеситвост. Те обаче го принудиха да ги увери – нищо, че е убеден демократ – че няма да прокарва граница между държавата и религията. Спанта обеща, че нито един закон и нито една политическа концепция в Афганистан няма да влизат в противоречие с Шериата. Доста повече затруднения срещна досегашният и евентуално бъдещ министър на информацията и културата Мачдом Рахин, който беше обвинен не само в корупция и кражба на произведения на изкуството, но дори – което всъщност е много по-страшно – в “неислямска политика”. Не за друго, а защото позволил по телевизията да се показват пеещи и танцуващи жени. Един от депутатите го обвини още, че лично е посещавал концерти. Според наблюдателите, парламентът е оставил пред света впечатлението, че е съставен от популисти, които нямат представа от законодателство и само гледат да се харесат на хората. В изслушването към министрите или се отправяха тежки обвинения, или пък неуместно възторжени похвали. Въпреки това Фахим Дащи, един от водещите журналисти в Афганистан, смята, че младата афганистанска демокрация е на правилен път. За пръв път от 30 години насам хората видяха, че един министър може да бъде и критикуван, а някогашни противници на бойното поле сега вече водят политически диалог, припомня той. И тъкмо това е големият успех на политическия процес в Афганистан.

“Освен това частните телевизионни канали, най-вече телевизия Толох, орлганизираха дискусионни предавания, чрез които успяха да обяснят дори на обикновените хора каква точно е мисията на парламента.”

Очаква се парламентът да гласува за министрите в края на тази или в началото на идната седмица. Ако една кандидатура бъде отхвърлена, президентът Хамид Карзай трябва да представи нов кандидат за поста. Наблюдателите смятат обаче, че сегашният състав на кабинета има достатъчно подкрепа. Все пак, като имаме предвид, че в Афганистан коалициите никога не траят дълго, може да се очакват и изненади.