Присъдата от Бостън - едно съвсем справедливо решение?

Това беше най-тежкият атентат в САЩ след ударите от 11.9. 2001. Той травматизира цял град, докара до шок и цялата страна. Жестоките сцени на убитите и ранени хора по времето на Бостънския маратон се врязаха дълбоко в колективната памет на американците. Трима души загинаха, ранени и трайно осакатени бяха 264 души. Може ли това обаче да оправдае смъртната присъда като единствено възможно наказание? Категорично не!

Изглежда обаче, че тежестта на престъплението, а и общественият натиск не оставиха никаква възможност на прокуратурата и защитата да постигнат някакъв компромис, с който да се избегне това най-сурово наказание. Присъдата е болезнено поражение за защитничката на Църнаев Джудит Кларк, която напразно се опитваше да изтъкне младостта на Джохар Царнаев и зависимостта от авторитета на по-възрастния му брат Тамерлан като смекчакаващи вината обстоятелства.

Обвинението съумя да убеди 12-те съдебни заседатели, че Джохар Царнаев е хладнокръвен убиец, планирал и извършил подло и бртално престъпление. Видеозаписите демонстрираха потресаващи детайли от жестокия атентат и показаха, че става дма за политически мотивирано терористично деяние. Нито един от 12-те съдебни заседатели не изрази съмнение по този въпрос.

Но един по-трезв поглед към процеса и присъдата неминуемо поражда сериозни съмнения. Все още добре помним, колко трудно се оказа на съда в Бостън да набере граждани, които да се съгласят да станат съдебни заседатели. Почти всеки жител на града е лично засегнат от атентатите - пряко или косвено - чрез познати и приятели. Затова трудно можем да си представим, че избраните в крайна сметка съдебни заседатели действително са непредубедени. На всичкото отгоре, за съдебни заседатели бяха приети единствено хора, които принципно одобряват смъртното наказание и са готови и сами да го налагат. Този критерий за подбор на заседатели, е разрешен от закона, но пък хвърля недобра светлина върху американското правосъдие.

Подходящо наказание за едно ужасяващо престъпление?

Поначало беше грешно съдебният процес да се води тъкмо в Бостън. Когато цял един град е покрусен от атентат с подобно измерение, е трудно да се очаква, че тъкмо на това място може да се постигне истинска обективност и непредубедена справедливост. Когато през 1995 извършителите на кървавите бомбени атентати от Оклахома бяха изправени пред съда, процесът беше прехвърлен в Денвър. Новата министърка на правосъдието Лорета Линч побърза да похвали присъдата като подходящо наказание за едно ужасяващо престъпление. Но и тя не е в състояние да промени факта, че съдебният процес, а и присъдата, носят малко неприятен привкус.

И за да няма недоразумения по въпроса: деянието на Царнаев е отвратително престъпление, което трябва да бъде наказано. Въпросът е само дали съдебните заседатели и съдиите са били наистина свободни да вземат онова решение, което е справедливо, и дали смъртното наказание в случая е убедително аргументирано. По този въпрос може да има съмнения.

Тъкмо на тези съмнения ще се позове и защитата на Царнаев. Министърката на правосъдието Линч изрази надежда, че жертвите и техните семейства сега ще могат да намерят успокоение след трагедията от станалото. Но това по всяка вероятност няма да се случи. Ще последват дълги години на нови преразглеждания пред Апелативния съд, а кадрите от случилото се в Бостън ще продължават да терзаят пострадалите и техните семейства. Така Джохар Царнаев ще стане част от тази безкрайна и мъчителна история.