Присъединяването на България и Румъния към ЕС има положителен ефект върху Германия

.

Б. Узунова :

Студията изследва последиците от присъединяването на десетте централно- и източноевропейски държави през 2004 година, както и резултатите от приема на България и Румъния в началото на тази година. Херберт Брюкер е един от тримата автори на студията. Той обобщава заключенията, до които достига екипът, по следния начин:

Брюкер :

“Стигнахме до извода, че Германия извлича по-големи ползи от източното разширяване, отколкото се очакваше досега. Цялото икономическо производство и брутният вътрешен продукт ще се увеличат с около 1 % вследствие на източното разширяване. Ще скочат и заплатите и нивото на заетостта – предимно в индустрията, но така също и в сектора на услугите. Известни загуби се очакват най-вече в сферата на селското стопанство. “

Б. Узунова :

Положителният ефект за Германия , произлизащ от българското и румънско членство в ЕС, представлява нарастване на БВП на страната с около 0,2 %. Студията твърди, че нарастването на брутния вътрешен продукт на Германия ще е още по-голямо, ако страната отвори своите пазари на труда за работници от двете страни. На базата на този извод,студията препоръчва, достъпът до германския пазар на труда да бъде предсрочно либерализиран за работници от България и Румъния. Според Херберт Брюкер тази мярка първоначално ще доведе до засилена миграция и до известно замразяване на растежа на заплатите, но в замяна на това и до споменатото по-голямо нарастване на БВП. Относно официалното германско мнение, че пазарът на труда трябва да остане затворен поради лабилното му положение и високото ниво на безработицата, Херберт Брюкер казва :

Брюкер :

“Ние смятаме, че това е погрешна позиция. По две причини : Цялостният икономически ефект от източното разширяване за Германия е положителен. В същото време обаче трябва да се каже, че поради свободния достъп на работна ръка на нашия пазар, до известна степен се задържа нарастването на заплатите и че до известна степен се притъпяват положителните ефекти в сферата на заетостта. В същото време обаче сме на мнение, че пазарът на труда трябва да бъде отворен, защото не е възможно да се ползваме селективно само от определени страни на европейската интеграция от които извличаме ползи - като например търговията и движението на капиталите, и в същото време да се изолираме от други, които водят до известни неблагоприятни последици.”

Б. Узунова :

В Германия активно се води дебат за въвеждането на минимални надници и заплати – включително и като спирачка за дъмпингови надници от Изтока. Херберт Брюкер твърди, че не е принципен противник на тази мярка, но препоръчва нивото да не е прекалено високо – а да е от порядъка на 4 до 5 евро на час. Само тогава въвеждането на минимални надници и заплати няма да вредно за пазара на труда – твърди германският експерт.
Що се отнася до изравняването на икономическата дееспособност и оттам на доходите в рамките на ЕС на 27-те , Херберт Брюкер прави доста отрезвяваща прогноза:

Брюкер:

“Знаем от различни по-стари сравнителни студии, че изравняването на заплатите, респективно на БВП на глава от населението трае твърде дълго – нужни са около 35 години за да се намали наполовина преднината в нивото на доходите. Това означава, че изравняването на доходите и заплатите е проект, който ще отнемене не няколко години, а няколко десетилетия. “