Приятелски ли са отношенията между Израел и ООН?

� обяснява защо.

Едно е ясно: не става дума за посещение при приятели. Смъртта на войници от Временните сили на ООН Ливан, причинена от израелски оръдия, разгневи генералния секретар на световната организация. Израелското нападение срещу Ливан накърни неговото чувство за справедливост. Ето думите на Кофи Анан:

“Ливанското правителство никога не е подкрепяло действията на Хизбула. Не е правилно да се наказват невинни цивилни и да се поставя под натиск едно демократично избрано правителство, което ясно се дистанцира от Хизбула.”

Тази критика предизвика гневна реакция от страна на постоянния представител на Израел в ООН Дан Гилерман.

“Току що чухме мнението на генералния секретар на ООН и честно казано обезпокоен съм повече от това, което той не каза, отколкото от това, което той каза.”

За пореден път Гилерман се почуства изобличен от ООН, и това без да се спомене и дума за враговете на Израел, без да се изяснят причините за поведението на Израел. Това е истинска травма за страната-членка на ООН Израел. Гилерман и всички негови предшественици винаги са били убедени, че отношението на ООН към тяхната държава е по-скоро враждебно отколкото приятелско и че Генералното събрание на световната организация винаги е заставало единодушно срещу Израел. Това впечатление би могло да се интерпретира като правдободобно, като се има предвид факта, че от 60-те години насам арабските държави могат да разчитат на подкрепата на многобройни развиващи се страни при изготвянето на резолюции за осъждане на Израел. А и след като в следствие на Шестдневната война Съветският Съюз се отказа от неутралността си спрямо Израел, страната попада окончателно във въдовъртежа на Студената война. Генералното събрание на ООН осъжда над 300 пъти поведението на Израел, което кара представителите на страната в световната организация да реагират разгневено.

“Тук става дума за една несъществуваща действителност, действителност, в която има единствено палестински права, и в която Израел няма права, а само задължения.”

В ООН Израел може винаги да разчита на подкрепата на Вашингтон. Това предизвиква от своя страна гняв и възмущение сред представителите на арабските държави. В стремежа си да сложи край на този омагьосан кръг Кофи Анан посещава Израел по-често от предшествениците си и поставя темата антисемитизъм на дневен ред в ООН.

От 2000-ната година насам Израел вече не е изолиран – благодарение на членството си в западноевропейската група страната има достъп до комисиите на ООН. А по инициатива на Кофи Анан 60 години след Холокоста бе въведен и официален ден за възпоменание на жертвите. Израелски представител в ООН заяви в тази връзка следното:

“Заклевам се, че докато Израел съществува, нито един евреин няма да бъде принуждаван да носи звездата на Давид. Заклевам се също, че Израел ще просъществува във вековете.”