1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Пробивът в германско-руските отношения преди 50 години

9 септември 2005

На 9. септември 1955 г. в Москва започват германско-съветски преговори между тогавашния федерален канцлер Конрад Аденауер и съветското ръководство на Булганин и Хрушчов.

https://p.dw.com/p/AtUj
Официално посрещане на Конрад Аденауер в Москва
Официално посрещане на Конрад Аденауер в МоскваСнимка: DHM

Москва 1955 г. – първият съветски държавен прием на германски канцлер след Втората световна война, с химн и червен килим. За Конрад Аденауер посещението му в Москва е, според собствените му думи, “пътуване в неизвестното”; на тази визита той не залага големи надежди. Новото съветско правителство на Буганин и Хрушчов е започнало дипломатическа офанзива и кани Аденауер. Наричат това “мирно съвместно съществуване”. Бон се надява на нещо повече от нормализиране на отношенията. Преговорите с Москва трябва да придвижат напред германския въпрос. Но най-вълнуващият и политически най-остър въпрос е този за германските военопленници. В Германия никой не знае точно колко са пленниците и откараните в лагери. Смята се, че са няколко стотици хиляди. Милиони германци се надяват, че безследно изчезналите им близки все още са живи и ще се завърнат в родината. Очакванията за резултатите от визитата на Аденауер са големи. Но според съветското ръководство военопленници няма, те са изпратени обратно в родината им в края на 40-те години. Според Москва има само 9626 осъдени военопрестъпници. Преговорите продължават дни наред. Хрушчов и Аденауер водят остри схватки. В крайна сметка се стига до разменна сделка: установяване на дипломатически отношения срещу устното обещание на съветите, че ще помилват над 9000 германски пленници и ще им позволят да се върнат в родината си. Журналистът Герд Руге информира от Москва за завръщането на Аденауер и делегацията му:

“Сега те се чувстват разтоварени, разговаряли са, запознали са се, познават се. И знаят какво им е обещано, това е именно и най-голямата печалба от дните в Москва.”

Косвено германското разделение е признато. В Москва наред с посолството на ГДР вече има и посолство на Федерална република Германия. В самата Германия визитата се оценява като външнополитически подвиг и вътрешнополитически триумф на Аденауер. Но и за съветската страна това е успех. Руският историк Александър Хубарин от академията на науките оценява днес визитата така:

“Това беше политически, но и човешки пробив. В представата на руснаците германецът все още беше главният враг. Но вече се забелязваха първите признаци на приятелство. Днес бихме казали, това беше първата стъпка към възстановяване на отношенията и към историческо сдобряване. В това според мен е и голямата лична заслуга на Конрад Аденауер и неговата коалиция. Но това е и заслуга на нашите политици. Беше разумна и мъдра стъпка и за двете страни, която разчисти пътя за по-нататъшните ни отношения.”